Стряскащи разкази за условията в Ягода споделят роднини на хора, настанени там. Жена губи майка си само няколко дни след като я води в този нелегален хоспис.
Малко преди да си отиде, дъщерята получава снимки, на които възрастната жена е целият в синини. Обяснението на служителите било, че възрастните често падат.
75-годишната майка страда от деменция, макар и не в напреднал стадий, и приема медикаменти. Дъщерята започва да търси хоспис, като преди два месеца се свързва с Ягода – първо по телефона.
„В сряда се чухме с господин Желев, каза че има едно свободно място и ако искаме още в неделя можем да я закараме, и я закарахме. Казахме му, че е дементно болна, попита ме какви лекарства взема, казах му, той каза – да, като на повечето дементно болни. Каза, че ако тези лекарства не действат, ще им дават техни лекарства, имало си психиатър, който ще им назначи лекарства“, коментира жената пред бТВ.
След няколко дни води майка си, но при приемането не ѝ позволяват да види условията в сградата.
„Сложиха я в инвалидна количка, попитахме дали не можем да видим вътре, казаха не може, само тук до портала. Елате да ви оправим документите, оправиха документите , взеха таксата до края на месеца, и с това приключи. Бяхме толкова притеснени за нея къде отива“, разказва още жената.
Притесненията ѝ не стихват и тя настоява пред жена от персонала, представила се като главна сестра, да вижда майка си. Два пъти ѝ изпращат снимки от дома, на които възрастната жена е паднала от леглото и има синини по тялото.
„Снимките, които ми пращаха бяха покъртителни… Тези снимки, които ми изпратихте са наистина ужасяващи… На едната снимка беше надолу с главата паднала, на другата легнала, синя цялата. Преди това си спомням в един разговор, че носът ѝ беше син и ми казаха, че също е паднала. Когато говорихме по вайбър, носът ѝ беше като сцепен. Казаха, че е паднала. Аз си мисля, че са били заключени в тези стаи и изобщо не са поглеждани“, коментира жената.
Като вижда синините и нараняванията на майка си, обяснявани с чести падания, дъщерята продължава да настоява да я види на камерата.
„Тя само плачеше, нищо не казваше, само плачеше. Забелязах, че колкото пъти звъня беше облечена по един и същ начин – 2-3 седмици с една и съща блуза. В дома казаха да не носим много неин багаж, защото имало дрехи от дарители, помощи. Ние въпреки всичко занесохме каквото трябваше“, разказва жената, като допълва, че тази блуза дори не била на майка ѝ.
Оказва се, че в нелегалния хоспис решават да спрат лекарствата за деменция, които жената е приемала с години.
„Те казаха, че майка ми е в толкова тежка форма на деменция, че няма смисъл да ѝ дават лекарства – няма какво да се подобри повече при нея . А тези, които е вземала до момента, не са й ги давали“, разказва жената.
Заради всичко това дъщерята решава да вземе майка си обратно, но вече е късно. На 14-ия ден след постъпването ѝ в дома ѝ се обаждат, че жената е починала.
„В 7 часа мисля, че беше , главната сестра пак ми се обади – „елате, бабата почина“. Аз изпаднах в шок, помня „бабата почина, имате два часа да отидете в погребална агенция, изпращайте някой да идва да я взема …“, споделя жената.
В смъртния акт е посочено, че причината за смъртта е сърдечна недостатъчност, но според семейството тя никога не е имала такива здравословни проблеми.
Ето още един тежък случай, който поставя въпроси за контрола и стандартите в подобни домове. Очевидно е, че темата изисква внимателно отношение и последващи действия.
0 Comments