Жена от дома в Говедарци: Плащаш 1100 лв. на месец, за да те бият и унижават и да те държат…

Диана е сред 23-мата възрастни, които бяха изведени от незаконния дом в село Говедарци – място, за което тя казва, че прилича повече на затвор, отколкото на дом за грижа и подкрепа. Срещу 1100 лева месечно, тя описва престоя си там като „борба за оцеляване“, изпълнена със страх, насилие и чувство на безпомощност.

В този дом, където Диана е прекарала близо година, се грижели само четирима души от персонала.

Въпреки че месечната такса била висока, условията били далеч от приемливите – няма медицински персонал на място, цари изолация, проявява се насилие и системен психически тормоз.

„След вечеря ни заключваха“, разказва Диана. „Имаше тежки случаи, които ги отделяха в една стая. Хора, които не са били на себе си – не можеха да ги спрат, затова ги заключваха. Изключваше се токът, стояхме на тъмно. Това се правеше като наказание. Някои от персонала дори крещяха и посягаха.“

През нощта оставала само една санитарка, а медицинска сестра идвалa единствено при спешни случаи. За всичките единадесет месеца в дома, Диана не е имала възможност да излезе навън. Свободата ѝ се свеждала до кратки срещи с близки, и то само отвън при строго ограничен достъп. „Не се позволяваше свиждане по стаите, за да не се види какво е положението в действителност“, споделя тя.

Храната също била недостатъчна и унизителна. „За закуска имахме три филийки с мерудия. Един път една жена реши геройски да ни изпържи филийки – и това беше празник. Представяте ли си? Радвахме се, че ядем пържени филийки.“

Заплахите и униженията били част от ежедневието. „Ако закъснееш, няма да имаш храна. Ще те оставя гладна“, цитира Диана. Тя разказва, че персоналът умишлено поддържал атмосфера на страх. „Такава беше практиката. Те бяха свикнали да викат, да заплашват. Това им доставяше удоволствие.“

След подаден сигнал и последвалата проверка, всички обитатели на дома са били изведени. Петнайсет от тях са настанени за лечение в болницата в Самоков, а останалите са преместени в общински центрове за възрастни. Само двама са били потърсени от свои роднини.

Случаят на Диана е само един пример, показващ сериозните проблеми в системата за грижа за възрастни хора у нас – липса на контрол, неефективни институции и отсъствие на човешко отношение. Тези 23 души са преминали през много тежки условия – остава въпросът кой допусна това и дали ще има последици.

В подобни ситуации най-важното е гласовете на пострадалите да бъдат чути. Само така може да се очаква истинска промяна.