В последните няколко седмици Егейско море отново привлече внимание със серия от земетресения, като някои от тях бяха усетени и в югозападната част на Турция.
Само на 3 юни тази година край Мармарис бе отчетен трус с магнитуд 5,8 по Рихтер, а до Датча бе регистриран земен трус от 5,0 в югозападната турска област Мугла.
Паниката сред населението доведе до масово напускане на сградите, а в административния център Мугла едно момиче загина вследствие на паническа атака, като десетки други хора пострадаха. За щастие, сериозни щети по инфраструктурата не са установени.
Сеизмична активност в Егейския регион
По мнението на турските учени, егейският район е сред най-активните сеизмични зони в цяла Европа.
Това е резултат от движението на Африканската плоча, която се подпъхва под Евразийската с около 33 милиметра на година – явление, познато като субдукция. Поради това, зоната на Хеленската дъга – започваща от югозападна Гърция и преминаваща покрай островите Крит, Родос и Санторини, често преживява земетресения.
Доцент д-р Ясемин Коркусуз Йозтюрк от Университета в Ерзинджан посочва, че трусове с магнитуд между 5 и 6 са обичайни, а веднъж на 170-200 години в района се очакват разрушителни земетресения над 7 по Рихтер.
Пример за подобно бедствие е земетресението край Крит през 1856 г., когато над 600 души загиват и са разрушени повече от 8 000 сгради, включително на островите Карпатос и Тасос.
Опасност от цунами?
Проф. Тунджай Таймаз от Истанбулския технически университет отбелязва, че земетресението край остров Аморгос през 1956 г. е предизвикало най-мощното цунами в Егейско море за последните двеста години.
Вълните там са достигнали височини между 5 и 10 метра по гръцките брегове. Въпреки това, учените смятат, че по турското и българското крайбрежие рискът от големи цунами е по-малък, защото множеството острови служат като естествена преграда, а морската дълбочина е сравнително ниска.
Какво означава това за България?
Въпреки че епицентрите на тези земетресения са сравнително далеч от България, геоложката свързаност в региона прави страната ни индиректно уязвима.
Трус със сила като този от 1856 г. би могъл да бъде усетен и на наша територия, особено в Югоизточна България и по Черноморието. Освен това, в условия на висока инфлация и социално-икономическа нестабилност, подобна природна катастрофа в съседна страна може да оказва натиск върху туристическия сектор, цените на имотите и сигурността на хората в крайбрежните градове.
Изводи от историята и нужда от готовност
Изминалите векове показват, че редица древни градове по Егейското крайбрежие – като Ефес и Афродизиас – са били разрушавани от силни земетресения на около всеки 500 години.
Затова специалистите подчертават значението на обучения, симулации и изграждането на култура за действие при бедствия още в ранна възраст.
Днес също не трябва да се подценява рискът от евентуално намаление на туристическия поток към Гърция и Турция, което може да има икономически отражения, особено през активния летен период.
Страховете от земетресения и цунами биха могли да причинят промяна в предпочитанията и маршрутите на туристите.
Доцент Йозтюрк изтъква, че е изключително важно хората да са подготвени как да реагират при земетресение, да не скачат през прозорци в паника и да запазят самообладание.
В заключение, макар земетресенията да са част от естествената динамика на региона, информираността и подготовката остават ключови за ограничаване на риска и последствията.
0 Comments