очарование и страх, когато откри яйцата под леглото си. Тя изобщо не знаеше какви са тези яйца или откъде са се появили.
Беше чувала разкази за мистериозни същества, които снасят яйца на необичайни места, но не й беше идвало наум, че ще ги намери в собствената си стая. Реши да сподели с родителите си, за да могат да повикат специалист, който да установи какви са яйцата.
След няколко обаждания успяха да открият експерт, който прие да дойде и да ги провери. Не след дълго той пристигна, огледа яйцата внимателно и ги изследва с лупа. Лицето му стана бледо, а очите му се разшириха от ужас. Тогава измърмори нещо и изрече: „Това не са обикновени яйца. Трябва да евакуираме къщата ви! »
Експертът настоя Лили и родителите й веднага да напуснат дома и да се свържат с властите. Лили беше напълно шокирана. Н
Гледа под леглото
Движенията на експерта бяха енергични и уверени, сякаш изпълняваше важна мисия. Придвижваше се из стаите, оглеждаше всеки ъгъл, опипваше стените и мебелите, сякаш търсеше нещо конкретно. С всяка минута изглеждаше все по-напрегнат и обезпокоен. Гласът му ставаше по-настойчив, докато си мърмореше.
Той влезе в стаята с напрегнато очакване, пулсът му се учестяваше. С фенерче освети тъмните кътчета, като се придвижваше към леглото с повишено внимание. Коленичи и насочи светлината под леглото, а ръцете му трепереха.
Семейството наблюдаваше в пълна тишина, очите им разширени от напрежение. Те жадуваха за отговор, за обяснение, но чуваха само дишането на експерта, докато той претърсваше. Минутите се нижеха, без да получат яснота. Изведнъж силен шум отекна в стаята и всички подскочиха.
студени тръпки, докато експертът изчезваше в мрака.
Инспектиране
Оскар наблюдаваше как екипът инспектира всяко яйце с особено внимание, стараейки се да не изпуснат нищо. Личеше, че се опитват да разберат какво се е случило. По очите им личеше тревога, докато обсъждаха ситуацията. Явно никой не беше сигурен какво да предприемат. След известно време прекратиха проверката и се събраха на разговор. Оскар се опита да чуе, но не разбра нищо.
Вече никой не допускаше други хора, което остави Оскар, Хили и Лили с неприятното усещане, че нещо е нередно. Всички разбираха, че с яйцата има нещо странно, но никой не им даде обяснение. Въздухът в помещението беше напрегнат, почти сякаш самата стая пази тайната на яйцата.
Оскар, Хили и Лили си разменяха погледи, изпълнени със страх и объркване. Никой от тях не знаеше какво става, а тишината натежаваше. След като учените си тръгнаха с яйцата, в стаята остана усещане за нещо зловещо.
Обаждане на полицията
Накрая екипът реши да повика полиция! Оскар беше шокиран – толкова ли е сериозно? Наистина ли се налага намесата на органите на реда? Никога досега не беше виждал полицаи в квартала, а сега се почувства несигурен дори за себе си. Въпреки че знаеше, че няма вина, мисълта за полиция го плашеше.
Сърцето на Оскар биеше ускорено, щом чу сирените в далечината. Усети как по гърба му преминава студена вълна, докато наблюдаваше пристигането на полицейските коли. Полицаите слязоха от автомобилите си, униформите им проблясваха на слънцето. Въздухът се изпълни с напрежение, когато започнаха разпити на екипа.
Оскар поиска отговори
Оскар настоя за обяснение от полицията. Но точно когато започна разговорът, полицаите направиха нещо, което Оскар не очакваше. Те се отдръпнаха и с изненада заявиха: «Господине, останете там. Трябва да легнете на земята и да не мърдате!! »
Летище
След двучасово пътуване стигнаха до летище. Оскар беше напълно объркан и не знаеше какво се случва. Неочаквано го качиха на чакащ хеликоптер и го отведоха. Без никаква представа накъде отиват, страхът и несигурността се засилиха. Слънцето залязваше, докато хеликоптерът излиташе.
Оскар гледаше как пейзажът под тях се сменя – от хълмове към разпръснати градове. Виждаше светлините на града, които блестяха в нощта, а звездите започваха да се появяват. Вятърът се завихряше около хеликоптера, а Оскар усещаше напрежение и тръпки по гърба си. Беше завладян от смесица от страх и удивление, докато наблюдаваше света отгоре.
„Къде е дъщеря ми? »
„Къде са дъщеря ми и жена ми? » опита се да попита той, почти не се чуваше заради шума на перката. Беше закопчан и с поставени наушници, но не видя друг хеликоптер с Хили и Лили. „Къде ме водиш? » попита отново, но така и не получи отговор.
В клетка
Веднага след кацането, друг екип в бели костюми пое Оскар. Хванаха го за ръцете, заведоха го в сграда и го заключиха в малка килия. Студената, стерилна обстановка го накара да се почувства още по-изолиран. Не знаеше защо е там и какво ще му се случи.
Оскар иска информация за семейството си.
Най-важното за Оскар беше да разбере къде са близките му, особено Лили. Преди Алекс да успее да каже нещо повече, Оскар настоятелно поиска информация за тяхното местонахождение. Алекс обаче замълча за кратко, гледайки го с известна загриженост. След това въздъхна, отпусна поглед към земята и каза: „Трябва да ти кажа нещо…“
Сърцето на Оскар препускаше, докато в ума му се въртяха най-лошите сценарии. Опитваше се да се държи, но беше изплашен до краен предел. Стисна юмруци, пое си дълбоко въздух и попита Алекс право в очите: „Кажи ми какво се случи. » Алекс се поколеба, след което започна да обяснява.
Алекс му подаде чаша вода, опитвайки се да го успокои, докато Оскар си възвръщаше самообладанието. Той се засрами от силната си емоция, но никога не се бе чувствал толкова безпомощен. Думите на Алекс тежаха във въздуха. „Става дума за дъщеря ти…“ Гласът на Алекс беше спокоен, стремейки се да внесе надежда. Говореше бавно, за да увери Оскар, че всичко ще се оправи.
Дъщеря му лежеше в болнично легло, тялото й се тресеше от болка. Оскар се чувстваше напълно безсилен да помогне. Искаше да премахне болката й, но можеше само да чака и да се надява, че лекарите ще се справят. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен, докато гледаше как тя страда.
Кръвни изследвания
Алекс не разкри подробности за вируса, като подчерта, че информацията е строго поверителна. Оскар искаше веднага да види дъщеря си, но Алекс обясни, че това ще стане само след като премине изследване за вируса. Оскар беше тревожен и изплашен, но нямаше друг избор, освен да се съгласи.
Оскар, обзет от страх, се подчини на инструкциите. Не знаеше нищо за вируса, нито какви тестове го очакват. Искаше отчаяно да види Лили, но неизвестността го притесняваше. Беше чувал слухове, но не знаеше колко опасен може да е вирусът. Опасенията му се засилиха, че може да се зарази и никога повече да не види детето си.
Алекс забеляза страха му и се опита да го успокои, като обеща, че процедурата ще е бърза и безболезнена. Увери го, че ако резултатът е отрицателен, ще може веднага да види Лили. Оскар все още беше притеснен, но думите на Алекс му вдъхнаха надежда. Той го последва към помещението за тестове.
Беше изненадан от напредналото оборудване. Вкараха го в стая, където даде проба за изследване. След това го помолиха да изчака в отделно помещение, докато обработят резултатите. Докато чакаше, чувствата в него се сменяха – от надежда до безпокойство от неизвестното.
Резултатите дойдоха
В стаята влезе друг служител и направи още няколко изследвания. След дълго чакане, резултатите най-накрая излязоха. Оскар изпита огромно облекчение, когато разбра, че не е заразен. Алекс беше до него, поздрави го и Оскар беше благодарен за подкрепата. Най-накрая щеше да види отново дъщеря си.
Мисълта, че ще се срещне с Лили, го изпълни с радост. Беше му липсвала и беше благодарен, че тестът е благоприятен. Надеждата му за по-добро бъдеще се засили.
Да се костюмираш
Алекс беше притеснен, докато водеше Оскар по коридора. Оскар трябваше да премине през няколко протокола, преди да влезе при дъщеря си – да облече защитен костюм и да не я докосва.
Уведомиха го, че Хили все още очаква резултатите от теста си. Ако и тя се окаже отрицателна, ще може да се присъедини към тях в болничната стая. Докато напредваха по коридора, Алекс усещаше напрежението.
Готов ли си?
„Но преди да ви кажа повече, трябва да направим някои тестове, за да сме сигурни“, каза Алекс, докато водеше Оскар към стаята на Лили. „Правим всичко възможно, за да й помогнем. Готови ли сте да я видите? » Оскар изчака за момент, подготвяйки се психически за това, което щеше да види.
Алекс отвори вратата и Оскар влезе. Пред него се разкри непозната гледка – дъщеря му лежеше неподвижна, очите й бяха затворени. Усети тъга, каквато не бе изпитвал. Приближи се бавно, с разтуптяно сърце.
Очите му се напълниха със сълзи. Знаеше, че трябва да остане силен до Лили. Протегна ръка, нежно докосна ръката й – беше студена и безжизнена. По гърба му преминаха тръпки. Алекс се приближи и сложи ръка на рамото му. — Ще направим всичко възможно, за да й помогнем — каза той. „Ще проведем още тестове и ще видим какво можем да направим. » Оскар кимна, с гърло, свито от напрежение. Знаеше, че трябва да бъде опора за дъщеря си.
Най-големият страх на Оскар се сбъдна.
Когато влезе в стаята, Оскар беше в шок от гледката на Лили – изтощена и бледа, свързана към апаратура. В ума му се въртеше въпросът дали ще издържи. Приближи леглото, сърцето му натежа от тревога.
Сълзите се стичаха по лицето му, докато гледаше крехката си дъщеря. Докосна ръката й, усещайки студенината. Сърцето му се късаше, докато се молеше тя да се оправи. В стаята цареше напрегната тиш
0 Comments