– Ех, младеж, младеж! Мислиш се за много отворен. А ако знаеш аз какъв бях навремето?!
– Ами, разкажи нещо бе, дядо! Дай да те видим какъв си бил!
– Такааа… Значи, още помня онзи ден, когато бях на 20 години. Тогава срещнах най-красивата жена на света. И тя веднага се влюби в мен. Вярваш ли ми?
– Вярвам ти.
– Отидохме в един луксозен ресторант. И ядохме и пихме на корем – изцяло на нейна сметка. Вярваш ли ми?
– Вярвам ти.
– После тя ме заведе в един петзвезден хотел. Сама плати стаята. И като влязохме вътре, потрошихме леглото от с&кс. Вярваш ли ми?
– Вярвам ти.
– А на сутринта, докато гледахме телевизия, тя падна на колене пред мен и ми предложи брак. Аз обаче й отвърнах, че съм горд и независим мъж и желая да остана свободен. Вярваш ли ми?
– Не. За това вече не ти вярвам.
– Защо така?
– Когато ти си бил на 20 години, още не е имало телевизия.
Виц 2:
Тежка е женската съдба:
– купи си обувки… няма пола…
– купи си пола… няма блуза…
– купи си блуза… няма сако…
– купи си сако… няма чанта…
– купи си чанта… обувките не подхождат!
Виц 3:
Веднага щом слезе на летище София и опита вкуса на кюфтета, виетнамецът разбра коя ще е новата му родина.
0 Comments