Лена Бориславова почете Асен Григоров с кратък пост във Facebook.
„Почивай в мир, приятелю“, написа тя.
Кирил Петков също изрази почитта си: „Почивай в мир, приятелю. Много научих от теб и беше истинска привилегия да те познавам!“
Захара Карабашлиев споделя следното:
За трима починали. Току-що научих, че чудесният Асен Григоров е си е отишъл, още преди да навърши 60. Рак. Той винаги ми е напомнял на баща ми Тодор по външност, който също си отиде на този ден, на 60 и няколко, също от рак, без да има възможност да прочете моя книга или да гледа пиеса… Баща ми не беше най-положителната фигура в живота ми, но беше силен образ и присъства почти навсякъде в нещата, които пиша.
Третият, за когото споменавам днес, е Иван Петров – директор на издателство и печатница “Абагар” във Велико Търново – интелектуалец, професионалист, приятел, чието погребение е утре. Всеки разговор с Иван приключваше с поздрава на късните римски стоици: “Бъди здрав!” В неговата печатница излезе и този том на Сенека (превод: Анма Шелудко), който днес препрочитам – както заради починалите, така и заради живота, който всички споделяме. Няма страница, на която да не откривам нещо важно:
“… лови всяка минута. И ще стане тъй, че ако овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.”
“Заблуждаваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.”
Мир на душите им!
Ралица Ковачева разказва:
През 2007-ма работех в един сутрешен блок. Не бях щастлива – нито професионално, нито лично. Реших да напусна и започнах да си търся нова работа. Тогава Асен Григоров ми се обади и каза, изчакай, не мога да кажа какво и до кога, но изчакай. Послушах го. Така създадохме Ре:тв – проект, който и днес ми е най-скъп професионално. Благодарение на Асен тогава се научих да рискувам и да скачам в новото. Правих го още много пъти след това, за да осъзная най-важния урок – не е страшно да започваш отначало, това е вълнуващо. Години по-късно, в „Булевард България“ започнах активно да проверявам факти – ново професионално предизвикателство. Там Асен ми даде шанс, макар и жена, да говоря за футбол – нещо рядко за българските медии. Така ще го запомня – като човека, който ме научи, че високо трябва да се скача. Почивай в мир, Асене!
В тези спомени ясно се вижда колко силно влияние е оказал Асен Григоров върху хората около себе си. Такива думи оставят следа и ни напомнят за значимостта на човешките взаимоотношения.
0 Comments