Насилникът ѝ, който засега ѝ е навредил само с думи, е на 63 години и работи като преподавател. Той ѝ предлага помощ, влияние и възможности за кариера. Тя отказва – и тогава животът ѝ се превръща в истински ад, съобщава Гласнюз.
Две години, изпълнени със страх.
Девет месеца – под полицейска закрила.
Нарязани гуми, палежи, заплахи с киселина.
Въпросът е: кога тормозът преминава границата и се превръща в опит за убийство? Когато институциите мълчат, истината трябва да излезе наяве. Това е история за борбата срещу тормоза, насилието и бездействието. Вижте я.
Снимка: БЛИЦ
„Срязаха ми четирите гуми на автомобила. За трети път. Получавам съобщение от някакъв непознат номер, че това било последно предупреждение, че следващата нарязана ще съм аз. Били приготвили 2 литра киселина, където ме видят, там ще ме залеят…“
Историята на Анастасия Стойнева започва така.
„Беше ми преподавател в Югозападния университет в Благоевград. Асен Пейчев се казва. В трети курс ми преподаваше разузнаване и контраразузнаване. Той не идваше често на лекции, винаги беше някъде. Много рядко сме го виждали да присъства в университета.
Снимка: БЛИЦ
В деня на изпита при него с колегите си обсъждахме в залата кой къде ще кандидатства след завършването. Вече знаех, че предстои конкурс за Военна полиция и чаках да се появи обявата, за да подам документи. Докато го обяснявах на колегите, той вероятно е чул разговора ни, тъй като тъкмо влезе. Започнахме изпита, той ни викаше един по един на бюрото.
Дойде моят ред. Отидох и той започна: „Колежке, аз чух какво казвате. Аз имам много връзки не само в Министерство на отбраната, в МВР, във всичките структури. Мога, ако искате да ви помогна.“ Аз тогава му отказах няколко пъти и казах му, че нямам нужда.“
Анастасия успешно взима изпита, а два месеца след това Пейчев отново я потърсва.
„Да ми каже, че е излязъл конкурс, да си пусна документите. Аз му казах, че вече съм ги пуснала и той:
„Добре, страхотно, дръжте ме в течение“. И започна да ми звъни, да ме пита докъде е стигнал конкурса, как вървят нещата.
В Радомир дойде в едно заведение, уж да обсъждаме за работата, защото бил много запознат, но не обсъждахме нищо свързано с това. Обясняваше ми как бил пътувал наляво надясно, как имал връзка с някакви туркини някакви, които мен не ме интересуват по никакъв повод. Обясняваше как имал много силни връзки, позиция.
Ако не ми харесало във военна полиция щял да ме премести където пожелая.
Искаше да ме прави офицер, после да ме прави снайперист. После обясняваше, че работи, че работи към DEA/Държавна Агенция за борба с наркотиците/ Искаше и там да ставам някаква.
Снимка: БЛИЦ
Аз му отказах всичко, беше супер налудничево това, което ми говори. И някъде конкурсът протече около шест месеца. Проучвания, изпити, всичко. Някъде към средата на конкурса ми звъни един ден, че трябва да се видим спешно. И аз го питам, какво се случва? Не могъл да ми каже по телефона. Питах го няколко пъти. Оказа се, тогава ходех с едно момче, че той бил престъпник.
Бил обвинен в убийство, в грабеж, в наркотици… И че ГДБОП и ДАНС го били дебнали. И че ако се разбере, че аз като бъдещ военнослужещ излизам с криминално проявен… Започна да ме заплашва с Военния съд. Аз още не бях назначена. Както и да е. Казах му, че това няма как да е истина, защото аз все пак съм с този човек. Аз го познавам.
Снимка: БЛИЦ
Проверихме, той е имал някаква Детска педагогическа стая ли и му останало в досието. Той ми изкара една справка от полицията и афишираше, че това е доказателство, че той не лъже, че наистина е извършено това престъпление.
Как ГДБОП го наблюдават, ще влязат с вратата, докато спя у тях. Тогава ми светна лампичката, че този човек не е добре. Започна да настоява да се виждаме. Аз го лъжех, че не съм в града, че имам работа, че съм болна…“
Анастасия е запазила всички разговори, съобщения и кореспонденция в социалните мрежи и приложения, които по-късно предава на полицията и прокуратурата. Те са предоставени и на нашия екип.
Снимка: БЛИЦ
„Получавам съобщение във Вайбър от него колко много ме бил обичал, как той щял да бъде единственият човек, който ще бъде до мен. Как всички около мен са били използвачи. И аз шокирана от това, което съм прочела, стана ми ясно.“
След това започват манипулации, натиск, обвинения и преследване. Идват нарязани гуми и дори няколко палежа на автомобили.
„Първият път отивам в Благоевград с имах изпити и спах тогава при една приятелка. На другия ден качвам се в колата, паля някакъв странен звук, излизам, оглеждам, ауспуха ми пълен с монтажна пяна. След две три седмици отивам, бяхме се разбрали с приятелки да ходим на дискотека, паркирам колата на центъра на Благоевград.
На сутринта пак ставам да си тръгвам. Две срязани гуми. През това време постоянно ме викат във Военна прокуратура по негови сигнали, че съм била употребявала наркотици, че съм била дължала пари, че съм била краднала някакви неща, че проституирам, че имам връзка с директора на службата и всичките са от него подадени. Мен ме викат постоянно на разпити.
Снимка: БЛИЦ
Аз съм минала през проверка. Ако употребявам наркотици, или ако съм проститутка, отнякъде ще се разбере, че е така. Направих си кръвен тест за наркотици, предадох го. Отрицателно е всичко, но той продължава да твърди за тези работи.
Имаше една случка. Аз тогава бях при бившия ми приятел и той в София живее. Няколко дни бях при него и той ме кара на работа и ми звъни братовчедка ми, че пред дома й в Радомир стои автомобил и въпросният господин Пейчев е вътре в автомобила. Обадих се на родителите ми, им казах и те слязоха дотам. В действителност той Пейчев е бил в колата. Те като са спрели до него, той ги е видял, запалил и тръгнал.
Те са тръгнали по него и мама през това време се е обадила на 112. И той после внесе жалба към Военна прокуратура, че въпросната вечер аз съм била в автомобила с баща ми и той е свалил прозорците и сме насочили едновременно двамата оръжие срещу него и сме го заплашили с убийство.
Викаха ме на разпит във Военна прокуратура няколко пъти за това. Военна прокуратура установи, че защото аз се подписвам като отивам на работа, чекирам се в Министерството, има навсякъде камери. Аз ако не съм там, няма как да докажа, че съм там, нали?
Изискаха абсолютно всичко необходимо. После и Военен съд потвърди, че аз не съм била там. В момента е привикан като обвиняем в прокуратурата, че ме набеждава, но той продължава да твърди, че в тази вечер аз съм била там, при положение, че от сто места е доказано, че аз няма как да съм била там. И постоянно такива жалби валят, и аз постоянно ходя и се обяснявам.
И докато се случват тези неща, ми се режат гумите.“
Снимка: БЛИЦ
Февруари 2024 г. – Пейчев е задържан за 24 часа. Образува се досъдебно производство, а на Анастасия отново е осигурена охрана.
„Откриха, проследяващо устройство в автомобила ми на предния номер. След обиска на автомобила му са открили същите устройства, надписани с някави номера.“
Посегателствата обаче не спират дотук.
„Намеси директора на службата, че аз съм му любовница и че заради това не ме закачат и ме прикриват. И септември месец, миналата година бях се пренесла при сегашния ми приятел. Живеехме заедно.
Пред блока му през нощта ми запалиха автомобила. Пак дойде пожарна, изгасиха, дойдоха полицаи, обясних им, защото ме питаха нали кой може да го е направил.
Снимка: БЛИЦ
Аз им казах, че предполагам кой може да е, но не съм, не мога да докажа, че е той. Още нищо не се знае по това. Сигурно още събират доказателства, търсят някъде някаква камера да им скочи по пътя…“
Асен Пейчев категорично отхвърля твърденията на Анастасия. Срещаме го на едно от съдебните заседания по делото за клевета, което тя е завела срещу него. Делото се отнася до негови публикации в социалните мрежи за нея.
„Това момиче съм го виждал три-четири пъти. Беше ми студентка. Там един колега ме помоли да й съдействам да стане военен полицай. Помогнах й. Просто за мен тя е инструмент в ръцете на директора на Военна полиция и Вътрешна сигурност.
Между другото, директора на Военна полиция и този на Вътрешна сигурност отказват да свидетелстват, където и да било, а тук не отказаха. Това означава, че е много добре режисиран фарс, тоя спектакъл.
Според мен това го правят хората, за които аз подадох сигнали в Министерство на отбраната, че злоупотребяват с обществените поръчки. Между другото, там има злоупотреби за стотици милиони. Говори се за някакви любовни отношения между тях, но въобще не ме интересуват.
Според мен има доста по-красиви жени. Ако тръгна, не бих тръгнал в тази посока. Значи там нещата са следните. Аз като заместник-председател на Съюза на офицерите от резерва получавам системно информация за нарушения във Военна полиция и като такъв ги докладвах на министъра на отбраната, на Военна прокуратура, срещу директора на Военна полиция, който беше тук и свидетелства срещу мен.
Това е един много добре режисиран фарс. Срещу него има четири обвинения във Военна прокуратура. Срещу директора на Военна полиция, четири обвинения има.
В момента са в процес на разследване. Не искам да кажа, че това момиче лъже. Напротив, тя е потърпевша, както и аз. Това е един добре режисиран фарс според мен от директора и от този, който беше тук, на Вътрешна сигурност, за да прикрият значи, имаха и проверка от АДФИ проверката я предадоха на прокуратурата. Всичко се потвърждава за нарушения в обществени поръчки и злоупотреба със служебно положение, нарушения на етичния кодекс и така.“
Снимка: БЛИЦ
По случая работят криминалният психолог Тодор Тодоров и екипът му.
Тодоров е категоричен, че Пейчев представлява опасност и действията му спрямо Анастасия са непредвидими.
„Аз още изначално, когато се ангажирахме с колегите ми с този случай, мога да кажа, че много бързо отчетохме сериозността на
0 Comments