„За да си потребен, за да те има и след теб дори…“, е казал поетът. Апостол Карамитев вярвал, че във всеки човек е скътано щастие. Че трябва да изживееш пълноценно живота, всяка негова минута, независимо какво ти поднася той и независимо дали сбъдва очакванията ти. Неговият живот бил от кратките, но пълноценни и оставили забележителна диря в сърцата на познати и непознати.
Отива си твърде рано, едва навършил 50. Приживе често с усмивка на лице казвал, че иска да си отиде от този свят весел, интересен, млад и красив. Такъв остава в сърцата и паметта на поколения българи, които все още се смеят и плачат на филмите с негово участие. 17 октомври е неговият рожден ден.
„Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години. Завърших и режисура, а се захванах само с актьорска работа. И често пъти, когато трябваше да надхитрям режисьорите за да прокарам актьорскта си концепция, се проклинах, че станах актьор. А сега, когато гледам как моите студенти се опитват да ме надхитрят, ми става и приятно, и болно, че не съм успял докрай да ги убедя в моя замисъл, че той не е станал наш общ замисъл. Но мога много добре да ги разбера“.
Това са думи на големия български актьор Апостол Карамитев, които той споделя със Севелина Гьорова, написала през 1970 г. единствената до момента книга за големия актьор и човек.
Преди време Клуб 50 + попита своите читатели кой е любимият им български филм. За никого не беше изненада, че сред най-обичаните заглавия се наредиха „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Бялата стая“. Днес, за младите Апостол Карамитев просто е едно име от миналото на българското кино. Едно от онези имена, които остават записани със златни букви в историята. Почти никой от тях не знае, че Карамитев участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев, занимава се и с театрална режисура Той е и препотавател във ВИТИЗ, Велко Кънев, който е негов възпитаник, си спомняше: „Той беше уникален. Нямаше разлика между това, на което ни учеше във ВИТИЗ, и това, което правеше в театъра„.
Той наистина е уникален. Освен, че е едно от най-красивите лица, които българското кино е имало някога, Карамитев притежаваше една изключителна харизма, едно неповторимо омагьосващо излъчване, отражение не само на артиста, но и на човека. В последната си изповед той казва, че не иска да говори за миналото, не иска да говори и за миналото и остава само настоящето. Важни са следващите 10 години, следващата роля, следващата постановка, следващият випуск студенти. Равносметката му за неговата петдесетгодишнина е, че някои победи в течението на времето са се оказали житейски неуспехи и точно обратното – някои поражения са се оказали важни уроци. Работата е всичко и Карамитев винаги е вярвал, че трудът е в основата на всички постижения, на всичко важно.
Източник: club50plus
0 Comments