Черешова задушница е втората от трите големи задушници, които се отбелязват през годината. Първата е Месопустна задушница – отбелязва се седмица преди началото на Великия пост, а последната е Архангелова задушница, която се чества в съботата преди Архангеловден.
Тази задушница винаги се пада в съботата преди Петдесетница и се счита за една от най-важните дати в българския православен календар, посветена на почитта към покойниците. През тази година Черешова задушница ще бъде на 7 юни (събота).
Снимка: Dunavmost.com
Какво представлява Задушница?
Задушниците са специални дни, отредени за молитва за душите на починалите близки.
Те са три основни през годината: Голяма задушница преди Месни заговезни (зимна), Черешова задушница (лятна) и Архангелова задушница (есенна). Въпреки това, всяка събота се смята за подходяща за възпоменание, тъй като денят е свързан с покоя на душите.
Името „Черешова задушница“ идва от плодовете, които узряват в този сезон и често се носят на гробовете – череши, ягоди, хляб, жито, вино, както и свещи и тамян. Традицията гласи, че тогава душите на покойниците „се завръщат“ сред близките, за да получат утеха чрез молитви и милостиня.
Какви обичаи се спазват на този ден?
- Още рано сутринта хората посещават гробовете, почистват ги, палят свещи и тамян, и ги украсяват с цветя.
- Раздават се пакетчета с храна за „Бог да прости“ – варено жито, хляб, плодове, сладкиши или напитки. Всичко се поднася с уважение и молитва.
- В храмовете се отслужва заупокойна литургия, където се споменават имената на починалите.
- Вареното жито символизира възкресението, а виното се лее върху гроба като знак на пречистване и благословение.
Според традицията този ден трябва да бъде изживян смирено – с мисъл за предците и осъзнаване на преходността на живота.
Снимка: SlivenPost
Какво не се прави на Задушница?
В този ден не се извършва тежка работа, не се пере, не се чисти и не се празнува. Водещи са мълчанието и почитта към паметта на починалите. Вярва се, че не бива да се отказва милостиня – всеки, който помогне на нуждаещ се в името на покойник, върши добро и за неговата душа.
Задушница не е ден за тъга, а ден за спомен и свързаност – връзката между живите и покойните, която в православната традиция не се прекъсва. Всяка запалена свещ, всяко раздадено житце и тиха молитва ни доближават до тези, които вече не са сред нас, но остават в сърцата ни.
Какво символизира Черешова задушница?
Черешовата задушница носи името си, защото черешите узряват именно по това време и се принасят на гробовете като част от ритуалните дарове. Денят е посветен на смирението, молитвата и спомена за онези, които сме загубили.
Снимка: StolicaBG
Кои са основните забрани, които трябва да съблюдаваме?
1. Не се върши тежка физическа работа
Денят е предназначен за покой, посещение на гробища и молитва. Извършването на тежка физическа или земеделска работа се възприема като проява на неуважение към паметта на покойниците.
2. Не се пере, не се чисти, не се шие
Тези дейности, според вярванията, „пречат“ на душите на починалите да намерят покой. Шиенето се избягва особено, тъй като се вярва, че „зашиваш“ пътя на душата.
3. Не се празнува, не се слуша силна музика
Това не е момент за веселие, а за размисъл и духовно вглъбяване. Вярва се, че шумът прогонва душите, които на този ден идват да се срещнат с близките си.
4. Не се напуска гробището с пълни съдове
Особено в селата това правило се следва стриктно. Всички дарове – череши, хляб, вино и други – трябва да се раздадат на място. Прибирането вкъщи с храна се смята за лоша поличба, тъй като се възприема като „връщане на мъртвите“ у дома.
5. Не се оставят съдове немити
След раздаването на храната, съдовете трябва да се измият или да се оставят чисти на гроба. Това изразява уважение и завършеност на ритуала.
Традиции, които допълват забраните
Много семейства палят свещи и кадят с тамян, вярвайки, че това помага на душите на починалите да намерят мир. Черешите не са само сезонен плод – те символизират сладкия спомен за хората, които вече не са сред нас.
Черешова задушница, която тази година се пада на 7 юни, не е просто дата от календара, а духовен мост между живите и починалите. Спазването на традициите и забраните изразява уважението към паметта на предците и подчертава значението на българския обреден календар.
В заключение, традициите около Черешова задушница ни напомнят за важността на връзката с миналото и за силата на съхранената памет в семейството. Тези обреди остават живи и днес, като част от българската духовност.
0 Comments