През всички тези години дори не съм поглеждал друга жена, всичко останало са измислици
Кой е той
Здравко Желязков се ражда на 20 януари 1953 г. в Момчилград. През 1977 г. основава дует „Ритон“ и става двойка с Екатерина Михайлова.
Първите им песни са написани от Любен Цветков, ръководител на студентската група „Тонус“, където двамата правят дебюта си. По-широка известност им носи песента „Трябва да чакаш“.
В средата на 70-те започват да работят с Александър Кипров, Дени Драганов и Чочо Владовски. С „Огън и дим“ печелят Голямата награда на „Златния Орфей“. „Пиратски кораб“ също им носи успех, като получава първа награда на фестивала „Бургас и морето“. Често са гости на Алла Пугачова и Филип Киркоров в Русия, където също се радват на популярност. Наскоро дуетът отново напълни Зала 1 на НДК.
– Здравко, Катя наскоро навърши 66. Кой е най-интересният подарък, който сте й подарявали?
– За това трябва да питате нея, но аз винаги се стремя да й поднеса най-хубавия подарък. Всеки път търся нещо, което да я изненада и зарадва.
– Под „нещо хубаво“ имате предвид нов автомобил?
– Понякога, да. Всичко зависи от начина, по който гледате на другия човек. Може да е кола, но може да бъде и просто букет, едно цвете или една целувка. Любовта винаги е въпрос на контраст. Важното е да имате доверие и да оценявате жестовете. Аз предпочитам нещо по-скромно – букет и целувка. Не е нужно да подаряваш скъпи неща, по-ценно е да си любимият човек и тя да го цени.
– Каква е тайната на толкова дълга връзка?
– Първо, трябва да има чувства между двама ви и отношенията да не са користни. Трябва да сте не само любовници, но и приятели, които вървят заедно по един път. Най-важно е да споделяте еднакви цели и да гледате в една посока. Без цел човек просто се превръща в „клиент на кафене“. Ако и двамата имате една цел, всичко си идва на мястото.
– Прекарвате с Катя почти цялото време заедно. Това не ви ли натоварва?
– При нас е дори по-особено, защото наистина сме заедно денонощно. Човек свиква и това има своите плюсове. С времето ставаме все по-близки.
– Правите ли компромиси един с друг?
– Няма как да поддържаш дълга връзка без компромиси. Става дума за разумни компромиси, в добрия смисъл. Ако компромисът не е разумен, това води до раздяла. Ако само единият прави жертви, рано или късно ще си тръгне.
– Вашият концерт „Елате ни на гости“ съвпадна с рождения ден на Катя и беше успешен?
– Десетина дни преди събитието билетите вече бяха напълно продадени. За Катя това беше своеобразен подарък и тя беше много щастлива. Щом тя е щастлива, и аз съм щастлив.
– Когато се запознахте с Катя, нейната майка не ви е харесвала. Как спечелихте тъщата?
– Никога не съм се опитвал да спечеля сърцето на тъщата. Аз се ожених за дъщеря й, а с времето майка й просто свикна с мен и започна да ме приема, да я прости Господ.
– През годините с Катя ви наричат секссимволи на България.
– Никога не съм се възприемал като секссимвол. Ако някой ме е смятал за такъв, нека знае, че не съм. Аз съм просто изпълнител, който умее да пее и обича жена си. Харесва ми да се забавлявам и да забавлявам другите. Останалото са измислици, които понякога дразнят.
– Вие сте хубав мъж, а Катя е символ на сексапила в България. Имало ли е ревност между вас?
– Разбира се, че е имало. Може ли да има толкова дълга любов без ревност? Те вървят ръка за ръка. Понякога аз ревнувам, понякога тя, но важното е, че гледаме напред и имаме общи цели. Всичко друго са само приказки, на които не обръщаме внимание. Истински причини за ревност не е имало. Това, което пишат медиите, са спекулации – ние с Катя си вярваме напълно и няма как да се случи нещо такова. Живеем спокойно, разумно и просто – както пеем в една от нашите песни.
– Как се събира публика в Зала 1 на НДК?
– Наистина не знам. Явно хората харесват това, което правим. Изненада ме колко много публика имаше – всички познаваха песните и ни аплодираха прави.
– Как се запознахте с Катя?
– Запознахме се още в Консерваторията, на лекции. Тя закъсня първия ден, но веднага ми направи впечатление – беше много специална и сексапилна. Започнах да й обръщам внимание и скоро вече бяхме заедно.
– Вие сте с пет години по-възрастен от Катя.
– Това е, защото не ме приеха първата година след казармата в Консерваторията, което се оказа за добро – така се запознах с Катя и започна нов етап в живота ми. Освен това Катя е тръгнала на училище две години по-рано. На 19 вече пеехме заедно по концерти. Толкова много сме пели, че не мога да преброя.
– Какво се случи след Консерваторията?
– Работихме активно по морето и се справяхме отлично. Там ни забелязаха полски мениджъри, които ни поканиха да пеем за тях. Заминахме за Полша и се справихме много добре и там. После ни покани руски импресарио – така започнаха нашите пътувания по света.
– Ако трябва да избирате – Полша или Русия?
– Работим навсякъде. Обиколили сме много държави. Най-важното е, че това винаги е било по работа, не за почивка. Работата и пеенето са нашата мисия, и нито Катя, нито аз бихме се отказали от това.
Този разговор ясно показва, че зад успеха на „Ритон“ стоят отдаденост, общи цели и много споделени сцени. Неслучайно Зала 1 на НДК продължава да се пълни заради тях.
0 Comments