Това е моят племенник Ени. Усмивката на леля си, невероятният човек, в когото порасна… само преди ден държахме снимката му в ръце, защото ни казаха да не отваряме белия ковчег.
В подобна тежка болка не бих писала тук, но светът около нас е такъв, а ние ще търсим справедливост. Вече има различни мнения и публикации, но ние с родителите му видяхме друга страна на ситуацията и ще следваме истината – така, както и той би го направил.
Ето фактите – Ени загина в тежка катастрофа, причинена от Гюл Вейсел на 5.5.2025 в 16:13 часа. В съдебната зала адвокатката Ирена Косева – „Госпожо, Вие имате ли деца?“ – заяви, че убиецът не е осъзнал за инцидента, като посочи, че участъкът бил тесен и с дупки. Още факти: в този участък НЯМА ДУПКИ, а тирът е ИЗПРЕВАРВАЛ! От удара лявата част на колата е напълно смачкана, а нашето дете… часът на смъртта съвпада с удара – сърцето на Ени буквално е пръснато. Ще спестя останалите подробности…
Допълнително: Шофьорът е изпреварвал на забранено място и е избягал от местопроизшествието! Само благодарение на бързата реакция на полицията е бил заловен след 50 минути, само на 10 км от границата. Нали уж не е разбрал? Каква ли скорост е развил, за да стигне до границата толкова бързо? Бързал е да празнува? Полицаите не могат да спрат всички пияни шофьори, а в този участък има ясна маркировка и знаци.
Тук искаме да благодарим сърдечно на момчетата и момичетата от #МВР – Велико Търново. Те не само че заловиха виновника, но и останаха до родителите, изпълнени с болка, ужас и шок, както и до Дени, която оцеля по чудо. Грижиха се за тях, докато стигнем при тях. Извиняваме се, че не запомнихме имената ви, но БЛАГОДАРИМ!
Не искаме да говорим срещу институциите, докато не ни подведат. Засега получаваме пълна подкрепа и съпричастност. Имаме надежда, че ще свършат работата си, поне тези хора на терен! Знаем, че от Турция пристигат торби с пари, но все пак се надяваме на справедливост и ще присъстваме пред СЪДА. Всички ще следим всяка стъпка и всяка дума, защото така щеше да постъпи и Ени, а и за да предпазим други деца.
Ени, светъл да е пътят ти, леличко… моля се да не изпитваш болка. Усмихвай се, моето момче, продължавай да градиш, бъди все така слънчев, силен, но чувствителен, винаги до другите, винаги честен и верен на себе си. По-уравновесен и зрял от годините си, не спирай да се шегуваш така, както само ти умееш. Ако можеш, изпращай знаци – ние ще ги разпознаем! Обичаме те, ти го знаеш 🤍
Историята на Ени ясно показва колко тънка е границата между обикновения ден и необратимата загуба. Понякога един миг променя всичко – и остава само надеждата за справедливост.
0 Comments