Една жена решава да покани съпруга си на среща, за да опита да възроди любовта между тях.
Той отказва и признава, че се срамува от нея – само за да научи по-късно важен урок от един от най-близките си приятели.
Джак и Мери са женени вече 23 години и имат четири деца, на чиито нужди Мери се посвещава всеки ден.
С времето животът им се беше превърнал в рутина – нещо, което вече не носеше радост или вълнение в брака им.
Дневният им ритъм се различаваше напълно.
След работа, Джак се прибираше, излягаше се на дивана и гледаше телевизия, докато не дойде време за вечеря.
Мери, от своя страна, прекарваше целия ден в грижи – приготвяше вечеря, переше дрехи, наглеждаше най-малкото дете и помагаше на останалите с домашните.
Късно вечер, когато най-накрая оставаше сама, Мери си пускаше романтични филми и си представяше, че е на мястото на главната героиня, а не просто зрител.
Тя отдавна копнееше за среща, защото с Джак не си бяха позволявали такъв миг от много време.
Но когато Мария се огледа в огледалото, усети тъга.
Тя не изглеждаше като жените от филмите, които гледаше.
Когато погледна сватбената си снимка, едва успя да се познае.
Вместо да види щастливата, млада жена, която беше някога, я гледаше уморена и тъжна Мери.
Въпреки това, тя реши да не се поддава на тези мисли и да промени нещо в живота си.
На следващия ден, когато Джак се прибра, Мери седна с него на масата за вечеря.
„Джак, мислех си… Може би трябва да излезем отново.
Има едно хубаво ново кафене, което отвори врати в центъра на града. Може би трябва да го посетим?“ – предложи тя.
Джак се изсмя подигравателно, изненадан, че Мери проявява инициатива.
„Среща? Защо трябва да ходим на среща? Днес ли е някакъв специален ден или нещо такова?“ – попита той.
Мери поклати глава.
„Е, не е нужно да чакаме специален ден, за да излезем…..
Можем да направим всеки ден специален“, каза тя с приятелска усмивка.
Вместо да оцени поканата й, Джак само се ядоса.
„Погледни се!“ – изкрещя й той.
„Изглеждаш ужасно. Няма да отида никъде с теб.“
Думите му я засегнаха, особено защото изглеждаше така именно заради домакинската работа, която тъкмо беше свършила.
„Току-що свърших цялата домакинска работа, затова изглеждам така“ – защити се тя.
„Не бъди глупава. Ти изглеждаш така всеки ден. Преди се грижеше за себе си – правеше си прическа, обличаше се хубаво.
Сега приличаш на стара жена. Не знам кога си се занемарила толкова много“, каза Джак.
Очите на Мери се напълниха със сълзи.
„Дори когато плачеш, изглеждаш ужасно. Искаш ли да знаеш истината?
Срам ме е от теб. Не мога да те изведа на среща“, каза Джак, преди да излезе през вратата.
След това Джак потърси приятеля си Самюъл, за да го покани за бира в бара.
Но Самюъл веднага отказа.
„Съжалявам, приятелю. Тази вечер имам среща с жена ми. Искам да я заведа в едно ново кафене в центъра на града“.
Джак се почувства засегнат – приятелят му предпочете да излезе с жена си, вместо с него.
Следващата сцена, която видя, беше как Самюъл се качва по стълбите с жена си.
Тя беше облечена в красива рокля, лицето ѝ сияеше от усмивка и държеше цветя.
„Сам, току-що намерих този букет на нашата маса.
Ти ли го сложи там?“ – Тя го попита и го целуна по бузата.
„Да, това е изненада! И това не е всичко…“ – каза той и извади кутия с подаръци иззад вратата.
Жена му отвори кутията и вътре имаше разкошна вечерна рокля.
„О, Сам. Невероятна е! Ти си най-добрият съпруг в историята!
Бързо ще се преоблека и ще облека тази рокля за нашата среща“, каза тя и се втурна нагоре.
Това, което видя, остави Джак изумен.
„Сам, жена ти е просто прекрасна и двамата изглеждате толкова влюбени!
Моята жена винаги изглежда тъжна. Напоследък почти не се усмихва“, каза той.
„Кога за последен път попита Мери дали иска да излезе с теб?“ – Сам попита приятеля си.
„Не мога да си спомня… Може би преди две години?“ – Джак отговори.
„Попитал си я преди две години, а сега се оплакваш, че не се усмихва?!“ – Сам каза и приятелски го потупа по рамото.
Сам поклати глава и реши да даде на Джак ценни напътствия.
„Знаеш ли, приятелю, аз правя всеки ден специален за жена си. Тя е светлината в нашия дом.
Тя заслужава цялата ми любов и уважение. Винаги е била красива, но всеки ден полага усилия да изглежда още по-красива – защото се чувства обичана“.
Джак мълчаливо изслуша Сам и се замисли над казаното.
Тогава той разбра, че е пренебрегвал важната си роля като съпруг.
„Когато водя жена си на среща, не го правя, защото е специален повод. Правя го, защото съм избрал да правя всеки ден специален.
Опитай и ти да го направиш, приятелю. Това може да направи чудеса за брака ти“ – предложи Сам.
Джак кимна и осъзна, че Сам изрази точно това, което Мери беше споменала по-рано.
„Благодаря ти, Сам. Е, пожелавам ти хубава среща тази вечер. Аз се прибирам вкъщи.“
Като се прибра, Джак донесе подарък за Мери.
„Съжалявам, че те нараних с думите си тази вечер.
Бях неуважителен и ти не го заслужаваше“, каза той и ѝ подаде кутия с подарък.
„Искаш ли да излезеш с мен утре? Направил съм резервация в един прекрасен ресторант в центъра на града…“
Мери го погледна изненадано.
Тя беше щастлива и му подари същата усмивка, която някога го е пленявала.
Тя отвори кутията и там намери красива сребърна верижка.
„Толкова е красива, Джак. Благодаря ти. С удоволствие бих излязла с теб утре – отвърна тя.
На следващия ден Джак наблюдаваше как Мери се преобразява.
Тя изглеждаше невероятно и той си припомни, че е женен за най-красивата жена. И двамата бяха щастливи.
От този момент насетне, Мери и Джак започнаха да полагат усилия за връзката си.
Те върнаха пламъка помежду си и това се отрази на целия им семеен живот.
Какво ни учи тази история?
Не е задължително да чакаме повод, за да празнуваме. Можем да превърнем всеки ден в нещо специално.
В началото Джак е вярвал, че срещите са само за специални случаи.
Но приятелят му Сам му показа, че всеки ден има потенциал да бъде запомнящ се – всичко зависи от нас.
Показвайте на любимите си хора всеки ден любов, подкрепа и благодарност.
Често пропускаме малките жестове, които другите правят за нас всеки ден.
Важно е да ги забелязваме и да проявяваме признателност, за да може любовта у дома да остава жива.
Понякога най-обикновените дни могат да се окажат най-ценните, ако подходим към тях с внимание и грижа. Историята с Джак и Мери напомня, че промяната често започва с малък, но осъзнат жест.
0 Comments