„Ако Сияна можеше да види всичко, сигурно щеше да нарисува картина, с която да благодари на хората.“ Така се обърна към хората Николай Попов – бащата на 12-годишната Сияна, която загина при трагичен пътен инцидент на 31 март. В предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ той говори със скръб и сподели не само за огромната загуба на дъщеря си, но и за състоянието на майка ѝ, която все още се бори за живота си в болницата.
Пътят, който взима животи
Смъртоносният инцидент се случва на отсечката между Радомирци и Телиш, в Плевенско – участък, който бащата определя като „плачевно състояние“.
„Не е път, а поток от нагънат асфалт“, споделя Николай Попов. По думите му, нито строгите проверки, нито глобите ще имат ефект, ако пътната инфраструктура не се обнови и не се подходи сериозно към проблемите на пътищата. Той смята, че случилото се е пореден пример за липса на внимание и отговорност от страна на институциите.
Спрян сън
Сияна не е била обикновено дете. От малка се интересува от науката и мечтае да стане ядрен физик, за да изследва вселената. По-късно започва да се увлича и по изкуството – рисува, изработва ръчно гривни и подаръци. В последния ден от живота си настоява да изпрати едно от своите бижута на болно дете, което учи у дома. „Имаше голямо сърце, беше изпълнена с любов и доброта“, разказва баща ѝ през сълзи.
Мълчанието на майката
Николай Попов споделя, че след загубата на Сияна, майка ѝ се намира в изключително тежко емоционално състояние. Той казва, че тя дори не може да произнесе името си от мъка. Това, според него, е резултат от дълбоката психологическа травма, причинена от трагедията.
Обществото не мълчи
След смъртта на Сияна, обществото реагира остро. На 12 април в над 10 български града се проведоха протести под надслов „България няма деца за убиване!“. В Телиш се събират около 10 000 души, за да почетат паметта на Сияна и да поискат спешни действия от институциите. Протестиращите настояват за по-строг контрол, подобрена пътна инфраструктура и въвеждане на симулатори за обучение по безопасност на пътя.
Търсене на отговорност
След трагедията АПИ поставя нови знаци и ограничава скоростта в този участък, но за родителите това не е достатъчно. Бащата иска пълно разследване и поемане на реална отговорност. „Колко още „иваничковци“ има?“ пита той, визирайки отстранения директор на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ Даниел Иваничков. Министърът на регионалното развитие нарежда пълна проверка на Областното пътно управление в Плевен, а шофьорът на тира, причинил катастрофата, е задържан.
Прошката и паметта
Въпреки огромната болка, Николай Попов казва, че ще прости на шофьора, причинил смъртта на дъщеря му. „Ще го попитам само едно – дали той ще прости на себе си.“ Тези думи не са обвинение, а по-скоро зов за осъзнаване. Защото всяка черна статистика за катастрофа крие човешки живот, мечти и бъдеще, което вече няма да се случи.
Паметта на Сияна се превърна в символ на промяната, от която България се нуждае. Да участваме в тази промяна значи не само да отдадем почит, но и да настояваме за справедливост, безопасност и поета отговорност – днес, не утре.
Понякога една лична трагедия може да разтърси цяла нация и да доведе до истински обществен разговор за отговорността по пътищата. Историята на Сияна остава като напомняне за това.
0 Comments