Бащата на Божидара от Хасково, която загина при катастрофа, публикува отворено писмо до медиите, с апел историите като тази на дъщеря му да не се премълчават. Данаил Тодоров казва: „когато убиецът е на свобода, а детето ти – в гроба, справедливост няма“.
Писмото гласи:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВОТО
Скъпи журналисти и сънародници,
Пиша ви като баща и като човек, който вече 7 години носи в себе си неотминаваща болка – болката по дъщеря ми Божидара Данаилова Тодорова, която беше само на 15.
На 21 май 2018 г. в Хасково, Божидара, сестра ѝ София и тяхна приятелка се качват в кола, шофирана от познато момче. Вместо да ги откара у дома, той нарочно шофира с над 110 км/ч, където ограничението е 50 км/ч. Уплашени, момичетата го молят да намали. Той само се засмива и казва: „Ще ви трябват памперси“, след което натиска още повече газта.
След броени минути следва челен сблъсък с автомобил, който прави забранен завой, а после и удар в метален стълб. Божидара удря главата си силно, чупи три шийни прешлена и остава напълно парализирана. В този момент, въпреки шока и болката, тя се обръща към сестра си София с думите:
„Софи, пожелавам ти хубав живот.“
По-късно, лежейки в болницата, почти без глас, тя ми каза:
„Тате… тате… нищо не чувствам…“
Отговорих ѝ:
„Спокойно, Тате… всичко ще е наред.“
Дадох ѝ обещание. А можех ли реално да направя нещо?
В болница „Св. Георги“ в Пловдив Божидара претърпя спешна операция, но 25 дни по-късно почина от травмите – несъвместими с живота. Загубих детето си, защото някой реши, че животът е повод за шега, а скоростта – за удоволствие.
И днес, седем години по-късно, справедливост все още няма. Делото мина през Окръжен и Апелативен съд в Пловдив. Присъдата беше 1 година и половина лишаване от свобода, както и 4 години без шофьорска книжка.
След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато обратно в Пловдив. А ние все още чакаме. И чакаме.
Същият човек, година след инцидента, е заловен да шофира под въздействие на наркотици. Прокуратурата така и не му отне книжката, въпреки че настоявахме многократно още в досъдебното производство. Осъден е условно, взема С категория и днес работи като професионален шофьор.
Това ли е държавата, която трябва да пази децата си?
А нашето семейство какво преживя?
София, сестрата на Божидара, година след трагедията поиска пълномощно, за да замине в чужбина. Не издържа. Видя, че у нас виновните остават безнаказани. Днес живее и работи в Англия, като отказва да се върне.
Моята молба е към вас – медиите, гражданите, всички с чувство за морал и съвест.
Не търсим сензация. Искаме справедливост. За Божидара. За децата. За бъдещето.
Не допускайте историята ни да бъде потулена. Помогнете ни тя да бъде чута. Защото когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.
С уважение и болка,
Данаил Кирилов Тодоров
Историята на Божидара и нейното семейство повдига важни въпроси за отговорността и справедливостта у нас. Писмото на баща ѝ е напомняне, че такива случаи не трябва да остават забравени.
0 Comments