Трагична любов-Тя е един от най-великите български гласове, а той има дете от любовницата си

Той е нейният партньор не само на сцената, но и в живота – стеснителен, но известен женкар.

Леа Иванова и Еди Казасян са заедно до самия край. Макар че съдбата често им поднася изпитания, тяхната връзка остава непоклатима.

Двамата са силни характери, а когато се събират, между тях прехвърчат искри от емоции. Тяхната история е толкова драматична и интересна, че напомня сценарий за холивудски филм.

Леа е родена с името Лиляна Иванова, но избира артистичния си псевдоним, който значи „лъвица“ – напълно в унисон с огнения ѝ характер. Тя се появява на бял свят на 13 август 1923 г. в Дупница, но по-голямата част от детството си прекарва в Истанбул. Причината е, че семейството ѝ напуска България заради комунистическите възгледи на баща ѝ и участието му в атентата в църквата „Света Неделя“.

В Турция Леа и нейните четири сестри живеят бедно, но са щастливи. Баща ѝ, който е художник, мечтае тя да наследи занаята му. Въпреки че се опитва с рисуването, нещо я дърпа към музиката. На 17 години семейството се връща в София.

„Мечтаех да стана оперна певица – не заради музиката, а заради красивите костюми“, споделя Леа по-късно. Роднините ѝ организират прослушване при оперните изпълнители Павел Елмазов и Илка Попова. Попова откровено ѝ казва, че гласът ѝ не е достатъчно мощен за опера, но Леа не се обижда – напротив, двете стават близки приятелки.

Попова не само я обучава по музика, но ѝ предава и уроци по етикет и как да се държи на сцена. Един съвет остава в паметта на Леа завинаги: „На сцената и пред любимия трябва да имаш 13 лица. Никога не трябва да показваш истинските си емоции.“

Преди пътищата ѝ да се пресекат с Еди Казасян, сърцето на Леа е откраднато от друг – Леон Алфаса. През 1940 г., когато е на 17, тя прохожда на сцената, а Леон е изгряващ алтсаксофонист в „Джаз Овчаров“. Сблъскват се в кафене на ул. „Раковски“, където Леон мигновено забелязва таланта ѝ. Той я насърчава да се яви на прослушване за солистка в най-добрата джаз формация тогава.

Първият ѝ изпит е пълен провал. Леа, много притеснена, забравя думите, изпява песента фалшиво и напуска сцената със сълзи. Диригентът Асен Овчаров обаче забелязва в нея нещо специално и я връща обратно – така започва нейният път в музиката.

Леон е безнадеждно влюбен в Леа. Тя го нарича „Алфонс“, но през 1941 Леон носи жълта звезда. В знак на подкрепа, Леа също слага такава, макар да не е еврейка. След като властите го изпращат в лагер, Леа прави всичко възможно да му помага – изпраща продукти, писма, дори 200 яйца, скрити в каса.

Тази любов няма бъдеще. Леон напуска България и гради световна кариера, а Леа е изпратена в лагера в Ножарево заради „леко поведение и пеене на западна музика“. Там прекарва три месеца на унижение и след това ѝ забраняват да пее.

През 1956 г. Леа получава инфаркт едва на 33 години, след като ѝ отказват достъп до зала „България“. В София тръгва слух, че е починала, а най-силно шокиран от тази новина е младият и талантлив Еди Казасян.

Като 11-годишен в Пловдив, Еди чува гласа ѝ и остава без думи. Десет години след това съдбата ги среща отново и от този момент те не се разделят над 30 години.

Еди е с 7 години по-млад от Леа, но за нея той е любимият, приятел, музикален партньор и неин най-голям фен. Двамата никога не подписват официален брак – нещо скандално за времето си. Макар да са подложени на натиск от властите, тяхната любов надделява над всичко.

Скоро покоряват Европа – Виена, Белград, Берлин. В германската столица Леа е истинска сензация, афишите ѝ са навсякъде, а във „Фридрихщадс палас“ 4 000 души я аплодират всяка вечер.

Леа отказва да гради кариера в Америка, защото не може да си представи живота без Еди. „Най-важното е, че бяхме винаги заедно“, споделя тя след години.

Любовта им преминава през всичко – дори изневярата. Еди обаче се влюбва истински в друга жена, която ражда негово дете.

След инсулта през 1976 г., Леа остава парализирана, но не се отказва от сцената. Тя се учи да ходи на токчета, крие ръката си с шал и пее, седнала на старинен стол.

Последният ѝ концерт е на 27 май 1986 г. Само ден по-късно тя си отива.

Еди Казасян не може да преодолее загубата ѝ. „Чувствам се като сирак без нея“, казва той. През 2004 г. си отива и той…

Остава надеждата, че някъде там те продължават да се обичат – с музиката на джаза за фон.

Тази история наистина показва колко силна може да бъде любовта, дори пред лицето на трудности и промени. Животът на Леа и Еди сякаш доказва, че понякога музиката и чувствата могат да вървят ръка за ръка до самия край.