Под спокойните води на Мраморно море се намира един от най-опасните геоложки механизми на планетата – Северноанадолският разлом. Това не е обикновена цепнатина в земната кора.
Тук става дума за напрежение, което се е трупало с години и сега се придвижва – на запад, в посока Истанбул… и към България.
След земетресението с магнитуд 6.2, регистрирано край Истанбул на 23 април 2025 г., специалистите от Meteo Balkans и други експертни групи предупредиха: вече не е въпросът дали ще има голямо земетресение, а кога ще се случи.
Разлом без граници
Северноанадолският разлом (North Anatolian Fault – NAF) се простира на близо 1500 км и разделя Анадолската от Евразийската плоча. Тази разломна линия е сред най-активните и опасни в света.
През последните сто години NAF е причинил над десет мащабни земетресения, сред които и бедствието в Измит през 1999 г., отнело живота на над 17 000 души. Днес границата на натрупаното напрежение вече е достигнала до самия Истанбул – мегаполис с повече от 16 милиона жители, като голяма част от сградите са стари и уязвими, а почвите – нестабилни.
Анализи на Босфорския университет сочат, че ако се случи трус с магнитуд над 7.5 по Рихтер, възможно е броят на жертвите да надхвърли 100 000, а щетите да се изчисляват на десетки милиарди евро.
България не е „далечен наблюдател“
Трусът от 23 април беше отчетен и у нас – от София до Шумен. Това не е изолирано явление, а ясен сигнал.
България попада в зона на вторично сеизмично въздействие – силни земетресения в съседни страни могат да доведат до напрежение и активиране на локални разломи, като Струмския, Крупнишкия, Пернишкия и други.
Според проучване на БАН и Солунския геофизичен институт от 2024 г., при земетресение над 7 по Рихтер в района на Мраморно море, рискът от вторични трусове в Югозападна България скача с над 60% за период от 72 часа.
Подготвени ли сме? Не.
В България модерна система за гражданска защита при голямо земетресение на практика липсва.
Законодателството за сеизмична устойчивост е остаряло, а по-голямата част от панелните блокове не са инспектирани от десетилетия. В градовете отсъстват актуални симулации за реакция при бедствия, а много хора не знаят как да действат при трус.
В Турция има ежегодни мащабни симулации, планове за евакуация, мобилни лагери и обучени граждани. У нас? Упражненията са сведени до един сигнал от пожарната в училищата – веднъж годишно.
Последиците няма да са само материални
Сценарий с мощно земетресение в Истанбул вероятно ще доведе до:
- Миграционен поток към България
- Силен икономически и логистичен натиск по южната ни граница
- Възможна хуманитарна криза
- Политическа и социална нестабилност в региона
Истанбул не е просто наш съсед – това е ключова точка между Европа и Азия, с огромно икономическо и логистично значение. Разрушаването му би предизвикало верижна реакция, която със сигурност ще засегне и България.
Какво можем да направим сега
- Да се приеме и приложи нов закон за сеизмична устойчивост
- Да се разработят реалистични планове за евакуация и да се провеждат симулации в училища, болници и обществени сгради
- Да се разшири действието на Националната система за ранно предупреждение
- Да се вложи в обучения и информираност на населението
- Да се укрепят и обновят съществуващите рискови сгради
Земята под Истанбул не спира. Тя няма да чака нашата готовност – ще се случи, когато дойде моментът.
Колкото повече забавяме подготовката, толкова по-тежки ще са последствията.
Може да се каже, че темата за сеизмичната опасност остава актуална и изисква конкретни действия, а не само наблюдение. Реалната подготовка би могла да намали последиците за България.
0 Comments