В началото на април шестгодишно момче от Пловдивска област почина след посещение при зъболекар. Ангел е страдал от кариеси и пулпити. След като няколко стоматолози отказват да го лекуват, родителите са принудени да дадат съгласието си детето да бъде лекувано под пълна упойка.
Все още не е ясно защо детето е било под упойка цели четири часа. Родителите решават сами да разкажат какво се е случило. По думите им, до трагедията се стига заради поредица грешки, сред които липса на предварителна консултация с анестезиолог. Те настояват за наказание на отговорните.
По стандарт пълната упойка в стоматологичен кабинет не трябва да трае повече от 180 минути, но при определени случаи и преценка на лекар е възможно да се удължи. През цялото време пациентът се наблюдава в специализирано помещение, включително и след събуждането от упойката.
Магдалена и Георги Райчеви загубват сина си на 4 април тази година. Момчето умира в частната клиника „Медикус Алфа“ в Пловдив. В епикризата е записано, че причината за смъртта е остър белодробен оток, остра лявокамерна сърдечна недостатъчност, настъпили след обща анестезия и реанимация.
„Никой не ми е казал, че детето ми ще бъде 4 часа под упойка. В деня, когато зъболекарката му направи снимка на зъбите, каза, че анестезиологът няма да разреши детето да бъде упоено повече от 2 часа. В продължение на няколко години четирима зъболекари отказват да го лекуват. От тригодишна възраст с Ангел обикаляхме по кабинетите, защото имаше трета сливица, която му пречеше да диша нормално през устата – оттам зъбите му почнаха да се развалят. През декември един зъболекар успя да му излекува зъб, но обясни, че другите не може да ги оправи, защото имат пулпит. Затова ни препоръча пълна упойка“, разказва Магдалена пред Нова тв.
Така родителите на Ангел се обръщат към клиника „Медикус Алфа“ и избират за зъболекар д-р Десислава Георджева. „На 10 януари му направиха зъбна снимка и ни дадоха да попълним информирано съгласие за подлагане на пълна упойка. В него пишеше, че ще имаме среща с анестезиолог в деня на операцията“, спомня си майката. Анестезиологът се казвал д-р Пламен Мандев. Консултацията се е състояла в няколко въпроса, зададени на път към залата за операция.
„Нямаше изследвания преди интервенцията, само COVID тест. Дадоха на детето ми течност, която да изпие, за да се успокои и да го приспят. Сестрата ме попита колко килограма е Ангел, аз казах 16. Съобщих им, че няма алергии. Зъболекарката не ми обърна внимание когато опитах да ѝ обясня кои зъби го болят, за да започне от тях, отнесе се с пренебрежение към мен“, разкри тя. Вместо двата часа, които беше обяснила стоматоложката, според майката интервенцията продължила около четири часа.
„Започна едно дълго чакане. Мина час, час и половина, два часа. Срещах по коридора анестезиолога и го питах още ли продължава и той ми каза, да, но аз като го виждах отвън и си мислех, че е приключило, няколко пъти го срещах през тези 4 часа. Говореше си с някакви хора, пиеше си вода, разхождаше се… На близо четвъртия час изкараха Ангел и го донесоха на ръце в стаята. Още тогава го видях, че трудно дишаше, с отворена уста, сложиха го на леглото двете сестри и излязоха от стаята.
Бащата, Георги Райчев, си спомня, че синът му е казал няколко думи. „Татко това не беше никакъв преглед на зъби, къде ме докарахте, какво ми направиха. Обадих се на баба му, която е анестезиолог и я помолих да дойде при мен, защото го виждах, че не диша добре. Излизах по коридора, за да търся някой, за да види какво се случва с детето ми. Обаче нямаше никой. Влезе една сестра и казах, че ръцете му са сини и устата му е посиняла. И те казаха, че нищо му няма, било нормално, да не се притесняваме“, разказва той.
Анестезиологът д-р Пламен Мандев се появява 15 минути след като детето вече е изведено от операционната.
„Започна да го дърпа по врата. Каза ни да стоим на една ръка разстояние, след два часа сме могли спокойно да се прибираме вкъщи. Той продължаваше да диша тежко и аз реших да се обадя на баща му и да му кажа да се върне, защото се притеснявам за Ангел. След това влязоха две сестри и започнаха да се чудят какво да правят, защото нямаше лекар, който да го погледне адекванто. Донесоха едно малко апаратче за сатурация, сложиха му го на пръста и казах, че то не отчита правилно, защото ръчичката му е малка и не може да го обхване“, продължава разказа си Магдалена.
Бащата допълва, че не е направена кардиограма на детето, нито е преслушано със слушалка, не е измерван нито пулс, нито кръвно. „Донесоха някаква машина с една тръба, с която му изсмукваха течност, през цялото време правиха само това. Питаха ме дали е болен, но той не беше, не е имал сополи. Изсмукваха му течност, която явно се е събирала в дроба. Аз не съм лекар, но те казаха, че диша трудно заради течността, която се намира в трахеята му и в носа. Никой не изкара слушалка. Казаха, че и по време на операцията е имало течности. Защо никой не го е взел под внимание, откъде идват, някаква грешка ли е станала… Баба му дойде в стаята и започна да се обажда на анестезиолога, който го нямаше. Казаха ни да не го търсим, защото се прибирал пеша към вкъщи и най-вероятно не си чувал телефона. Анестезиологът се върна след час и половина. А зъболекарката изобщо не се появи“, обясни Георги Райчев.
Когато баба му влязла в стаята, видяла, че детето е посиняло и помолила да му донесат кислородна маска. Служителите започнали да търсят такава.
„Ангел беше сложен на възглавница, абсолютно против правилата след анестезия и видях, че не диша ефетивно и имаше цианоза по ръчичките и по устата. Анестезиологът не трябва да си тръгне толкова бързо при малко дете, което е имало толкова продължителна анестезия. Това дете беше здраво. Той не е имал алергии, никакви признаци за сърдечно заболяване, защото е бил преглеждан редовно от двама педиатри. Той не е имал никаква алергия нито към лекарства, нито към храни. При операция за махане на третата сливица той понесе обща интубационна анестезия без никакъв проблем“, заяви бабата на Ангел.
Два часа по-късно се появява лекар, който преслушва Ангел. Докато чакат линейката, шестгодишното момче влиза повторно в операционната и отново е интубирано.
„Постоянно питахме извикахте ли линейка, казваха, че идвала. Мина час и половина. Питахме защо се бави толкова, казаха, че детето не било транспортабилно. Линейката дойде и те казаха, че сърцето му е спряло“, спомня си през сълзи бащата. Тогава майката споделя, че детето ѝ изпада в кома, а при втората интубация за последно чува гласа му – писъците.
Според родителите линейката пристига повече от час по-късно. Ангел е откаран в университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив, но вече е било прекалено късно. В съобщението за смъртта се посочва, че момчето е починало още в клиника „Медикус Алфа“.
„10-15 минути по-късно ме извикаха да ми съобщят тъжната вест, че Ангел е починал. Анестезиологът също беше там. И аз го попитах, докторе защо държахте сина ми толкова време под упойка. И той каза, че зъболекарката решава. В същото време преди операцията зъболекарката казва, анестезиологът няма да разреши повече от два часа“, разказва още бащата.
Този случай поставя въпроси относно процедурите и отговорността при работа с малки пациенти под обща анестезия. Яснотата и координацията между лекарите изглежда имат съществено значение в подобни ситуации.
0 Comments