Вижте диетата, с която Симона Пейчева успява да се поддържа в перфектна форма

В спортната школа на световната шампионка по гимнастика Симона Пейчева над 120 момиченца на възраст от 3,5 до 13 години тренират ежедневно.

Въпреки предизвикателствата, пред които е изправена като треньор, Симона е убедена, че спортът е нейното призвание и я прави щастлива. Само веднъж в живота си обмисля да се откаже – това се случва след Олимпийските игри в Пекин, когато слага край на състезателната си кариера и решава да се отдалечи напълно от гимнастиката. Въпреки това, няколко месеца по-късно съдбата отново я връща в залата, където започва да предава опита си на новото поколение.

От 2009 година досега стотици деца са преминали през клуба на Симона. Част от тях успяват да станат състезателки, а други научава на най-важните житейски качества, които според нея са ключови за младите момичета.

„В залата няма да видите някое от момичетата да е с дълъг черен маникюр например. Макар че много от тях още на 12-13 пускат маникюр, за гимнастичките, които работят с уреди, това в невъзможно. В тийнейджърска възраст те изглеждат като деца и са запазени не само физически, но и морално“, казва Симона. Там децата още от съвсем малки се учат на дисциплина, отговорност постоянство. „Стават емоционално стабилни, учат се как в най-тежките моменти да не се отказват, а да продължат. създават друга представа дори визуално. Ние като треньори им даваме пример. Това, което показваме в залата, децата го следват. Няма как да видиш в залата нито мен, нито някоя от другите треньорки да е с изкуствени мигли, нито с къси поли, нито с черни дълги нокти. Аз съм им пример и мотиватор и им показвам най-доброто и съм изискваща от тях. Така се възпитават едни достойни млади момичета, които дори и да не станат състезателки, притежават качества за успех в живота“, разказва Симона.

Симона мечтае да подготви ново поколение шампионки, които да продължат традициите на българската гимнастика, но признава, че това не е лесна задача у нас. „Първо, защото няма закон за спорта. Много трудно се работи и клубовете се опитват да се издържат със собствени сили. Това е почти непосилно. Залите за гимнастика са скъпи заради специфичността на нас ни трябват високи помещения. Като се добавят и останалите разходи, като се сложат и заплати за треньори и става почти невъзможно. Неслучайно спрях да правя и състезанието за деца, което организирах, “Симона къп“ , защото в един момент, като теглих чертата, и все беше на минус. Не може всичко да се прави само на мускули. Спонсори за турнирите няма, фирмите нямат интерес да подпомагат състезания за деца, които освен това няма да се дава по телевизията. Освен ако не е на някой детето да участва и той да помогне заради него. Държавата пари не отпуска. А колко струва да се направи един турнир за деца, ако си зададе някой въпроса. 800 момиченца, ами само медалите да се подсигурят, подаръци за участничките, не броим хонорари за съдии и сметката не излиза“, разказва Симона. Допълва, че от 2020 година насам няколко пъти приятели и почитатели на гимнастиката са я насърчавали да възобнови състезанието, но все още не е възможно.

Въпреки всички трудности, Симона продължава да развива клуба си, където в момента тренират над 120 деца. „Най-малките са около 3-годишни, тренираме всеки ден, с малките 2 пъти в седмицата. Състезателките 5-6 пъти“, разказва тя. Самата тя за първи път се докосва до гимнастиката на 7 години, след като гледа състезание по телевизията. В първи клас треньорки идват в училището и раздават бележки за записване. “Майка ми ме заведе не защото тя е искала това да тренирам. Три месеца отказваше да ме заведе и отказах да се храня, бойкотирах я и тя подписа. Беше много против и все се опитваше да ме откаже, но не успя. Въпреки това много съм й благодарна за едно, не ме остави да бъда просто спортист, тя изискваше много от мен и като образование, никога не ми позволи да съм в спортно училище, карала ме е много да уча“, спомня си Симона. Става ясно, че успехът изисква постоянство и усилия.

„Трябва да носиш в себе си тази мотивация, да не се отказваш дори и когато е трудно. Важно е да имаш талант, но и много да работиш , дори повече да работиш“, обяснява тя.

Дните й са интензивни, но винаги приключват в залата. Сутрините започват с кафе, след което следва фитнес тренировка – спортният живот остава неразделна част от нея. Не разчита на миналите успехи, а продължава да поддържа формата си. За нея добрият външен вид се дължи на спорт, хранене и лек грим.

Тренира редовно, по пет пъти седмично, като в момента се е насочила основно към фитнеса. Преди това е опитвала и други спортове: „За да не ми омръзне, понякога сменям. По едно време се бях запалила по бягането, после Пилатес, сега пак съм във фитнеса“, обяснява Симона.

По отношение на храната, Симона се е спряла на режим, който й подхожда. „Ям много малко неща, основно през деня се храня с ядки, плодове и тахани, пия фрешове и вечер ям салата. Основно се храня с живи храни, нищо готвено не ям и почти никакъв въглехидрат не използвам“, разказва тя. Не й липсват пастата и пицата.

„Аз не обичам тесто, така че няма как да ми липсва“, добавя тя. Не обича сладки изкушения, освен шоколад, от който понякога си похапва. Почти не пие вода, като основните й течности са два фреша дневно. „От 26 години не ям и месо“, споделя още тя.

Успоредно с работата си в залата, през последните 15 години Симона се занимава и с медии и е водила различни предавания. Завършила е спортна журналистика в НСА. Телевизията й носи тръпка, която сравнява с усещането по време на състезания. В момента работи по нов проект – предаване и подкаст.

Симона е майка на пораснало момче. „Доскоро тренираше баскетбол, но се преориентира и сега тренира муай тай“, обяснява Симона. Синът й вече е тийнейджър. Двамата обичат да вечерят заедно и да разговарят. Симона споделя, че той все повече й помага в ежедневието. Определя себе си като взискателен родител. „Взискателна майка съм – от спорта винаги са изисквали от мен и аз съм така и като човек.“

„За някои е дразнещо, за други мотивираща. Аз смятам, че никоя майка не е абсолютно доволна, но има много неща, които съм щастлива, че виждам, че съм успяла да възпитам в него такъв човек“, казва тя.

Чантата и обувките винаги са й в тон

Симона се определя като умерено суетна.

Спортът я е научил да има собствено виждане за женската визия. В този аспект тя е доста консервативна. „Не обичам да съм разголена, няма да ме видите да съм провокативна дори и в цветовете няма да съм искряща. Любимият цвят ми е черно или бежово, кафяво. Искам всичко да ми е съчетано – обувките с чантата винаги са ми по цветове, педикюрът и маникюрът са ми в един цвят също“, споделя тя.

Впечатлява как Симона Пейчева съчетава спортната дисциплина и медиите с внимание към детайла в ежедневието си. Това е ясен знак, че принципите, научени в залата, се отразяват във всичко, което прави.