Често казваме „от грозно пате до лебед“, но понякога съдбата обръща реда – и пътят води от лебед към грозно пате. Лони Уилисън някога беше секс символ, млада и красива, омъжена за чаровния „спасител на плажа“, но след нервен срив животът ѝ рязко се промени – години по-късно я виждат неузнаваема, ровеща из кофите за боклук. Историята е наистина болезнена и тъжна…
Снимка: Инстаграм
Днес, на 41, Лони Уилисън изглежда далеч по-възрастна – лицето ѝ е белязано от умора и следи от тежък живот, а пороците си казват думата.
А всичко е можело да се развие съвсем различно.
В началото на двайсетте си години тя беше сред най-популярните модели на бански костюми – нейната фигура украсяваше корици на фитнес списания. После срещна Джеръми Джаксън, познат на феновете на Baywatch като Хоби, синът на Мич Бюканън.
Двамата се ожениха през 2012 г. на плажа в Калифорния, точно по залез, а всичко изглеждаше като холивудска приказка. Но тази история не завършва щастливо.
Снимка: Инстаграм
Джеръми, за разлика от невинното дете от сериала, има дълга история с полицията – арести за наркотици, алкохол и накрая за домашно насилие. След един от многото им скандали, под влияние на алкохол, той пребива Лони, чупи й две ребра и започва да я души. За щастие, тя успява да се обади в полицията – това се случва през 2014 г.
Тези събития се отразяват на психиката на Лони и тя се отказва от работата си като модел и асистент на пластичен хирург. Известна е и с множеството си естетични корекции.
След като преживява нервен срив, вече не успява да работи. След развода остава в квартирата си, но без доходи не може да я плаща. Така изпада в дългове и накрая, заради липса на средства, се оказва на улицата.
Снимка: Инстаграм
Улицата крие много рискове – джебчии, дилъри и други хора. Лони се пристрастява към кристален метамфетамин, а здравето ѝ се влошава. С течение на времето, заради наркотиците, губи и зъбите си.
Тя подстригва косата си късо и се стреми да я държи възможно най-мръсна – според нея това я предпазва от нападения. Така поне разказва на журналист, който я среща, докато тя бута количка с малкото си вещи.
Лони живее без дом от 2016 г. Когато приятелите ѝ най-накрая я откриват, настаняват я в хотел и ѝ предлагат да поемат разходите по рехабилитация, но тя напуска стаята. След това изчезва за две години.
През есента на 2020 г. се появява отново – близо до Венис бийч, тършувайки из контейнерите. Въпреки че приятелите ѝ продължават да се тревожат за състоянието ѝ, Лони Уилисън не приема никаква помощ.
„Бившият ми съпруг ще се жени… аз поне съм разведена. Той направи всичко, за да причини това на мен. „Сега не мога да живея вътре, само навън, защото не искам да се излагам на електричество “, каза тя веднъж, обяснявайки, че това е така, защото някой я е изложил на токов удар.
Тя добавя, че хората са й предлагали помощ, но „никой не може да й помогне, защото няма помощ за нея“.
Тази история е още едно напомняне колко рязко и неочаквано може да се промени човешкият живот. Понякога пътят от върха до дъното е кратък – и обратимостта зависи само от нас самите.
0 Comments