Фалшиво сирене заля пазара, не си помисляйте за тези марки

85% вода, без това да е упоменато върху етикета. Това е седмият път, в който организацията проверява качеството на сиренето, което се предлага у нас.

Този път са тествани 36 различни марки, като само 15 от тях (42%) имат водно съдържание до 60%. При останалите 21 марки (58%) процентът на водата надвишава 60.

Съгласно Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, ако водата в продукта е над 60%, но са спазени стандартите за производство на сирене, то на етикета трябва да пише “саламурено сирене с повишено водно съдържание”, напомня „Труд“.

Освен това в наредбата изрично е посочено, че сирене с повече вода трябва да се предлага само в опаковка, не и насипно.

От Активни потребители са закупили 36 различни марки бяло саламурено сирене от магазините, като са включени както евтини (под 10 лв/кг), така и по-скъпи продукти (над 20 лв/кг). В изследването не са включвани продукти, на чийто етикет вече е обявено повишено водно съдържание. Закупените сирена веднага са изпратени за лабораторен анализ.

Изследването цели да установи количеството вода и сухо вещество в бялото саламурено сирене, произвеждано в България и продавано в търговската мрежа. Данните показват, че при 19 марки (53%) водата е между 60 и 70%.

Две от марките – “Бачково” и “Свежо сирене Ракево Милк” – съдържат над 70% вода, което според Активни потребители значи, че не са направени по технологията за бяло саламурено сирене и може да бъдат опасни за консумация.

Най-голям брой от продуктите – 19 на брой или 53% – попадат в категорията с водно съдържание между 60 и 70%. Това най-вероятно са бързозрейки, при които технологичният срок на зреене не е спазен, обясняват от Активни потребители.

Ако се сравнят резултатите със същото проучване от 2022 г., се вижда известно подобрение – тогава 73% от изследваните сирена са били с над 60% вода, докато сега този дял е паднал до 58%.

Има напредък и при сирената с над 70% вода – през 2022 г. такива са били 25% от тестваните продукти (12 от 48), а тази година само две марки (5,6%) попадат в тази група.

Много от марките, анализирани и сега, са били част и от теста през 2022 г., като при редица от тях вече се отчита спад на водното съдържание под регулаторната граница от 60%.

Сред положително отличилите се марки са Саяна, Боженци, Добротица, К-Брей, Белиса и Йовчев – при тях водата вече е в норма. При други, като Ситово и Млекаря 79, ситуацията не се е променила – те продължават да са сред бързозрейките.

– Особено остава положението с продуктите брандирани като “Млекарница Ракево милк” или “Ракево Милк Трей”. Те традиционно продължават да залагат на ментета под името “свежо сирене”, каквото и да значи това, с водно съдържание от шокиращите 85%, което очевидно няма нищо общо със сиренето.

– Сред другите продукти под този бранд има и стандартни бързозрейки. Явно няма контролен орган в България който да може да спре Ракево да бълва сирене-менте, сглобено по неустановена технология, пишат от Активни потребители.

В рамките на проучванията си Активни потребители отново откриват нарушения при етикетирането и пакетирането на храните – 16 от 36 проверени марки имат проблеми.

Най-често се среща липса на информация, като партиден номер или срок на годност. Продължава и продажбата на насипно сирене с високо съдържание на вода, въпреки че това е забранено.

При някои от “сирената” се натрупват няколко нарушения наведнъж – необявено водно съдържание, липса на срок на годност и партиден номер, както и отсъствие на опаковка.

Нарушенията често могат да бъдат забелязани и от клиентите на място, но според Активни потребители контролният орган – Българската агенция по безопасност на храните – избягва проблемните марки.

Асоциацията за защита на потребителите настоява за цялостна забрана на имитиращи продукти като сирене, кашкавал и кисело мляко. Според председателя Пейо Майорски, Министерството на земеделието и храните трябва да промени законите така, че тези три продукта да се наричат така само ако са направени по традиционна технология. „Българското саламурено сирене и българското кисело мляко са традиционни национални продукти, които вече са със защитено наименование на произход в Европейския съюз. Те не трябва да бъдат по никакъв начин имитирани, дори и на родния пазар“, коментира той. По думите му, защита в ЕС трябва да се търси и за българския кашкавал.

Абсолютно недопустимо е да бъдат произвеждани имитиращи продукти на тези три национални символа и да изглеждат по същия начин като тях, което заблуждава потребителите с по-ниските им цени. Държавата в лицето на МЗХ да предприеме мерки и да направи регулации, с които сирене, кашкавал и кисело мляко да се наричат и изглеждат така, само ако са произведени по традиционен начин и с истинско мляко, каза Пейо Майорски. Останалите имитиращи да бъдат под други форми и с други имена, които производителите да си измислят. Например бяла буца, жълта пита или бяла вода. Освен това наименованията им на опаковките да бъдат с големи надписи, а не със ситни букви и да не се четат.

МЗХ в лицето на Българската агенция по безопасност на храните трябва да засилят контрола върху сиренето, кашкавала и киселото мляко. Проверките трябва да бъдат от преработвателите до търговците и веригите, посочват още от АЗП.

Според анализ на Министерството на земеделието и храните, ситуацията с млечните продукти остава тревожна. Близо 20% от кравето сирене, произведено през миналата година, е с добавени растителни мазнини. Общо за годината са произведени 53 641 тона сирене, от които 12 219 тона съдържат палмова мазнина. За сравнение, през 2022 г. са били произведени 52 460 тона, включително 12 371 тона с растителни мазнини – намалението е минимално, едва с 1,2%.

“Фалшивото” сирене е 2,5 пъти повече от произведеното от овче мляко, което за цялата година е почти 4900 тона и намалява с 11,6% спрямо предходната година. През миналата година мандрите са използвали 3615 тона немлечни суровини (мазнини и/или протеини), показва статистиката на МЗХ.

През 2023 г. 235 млекопреработвателни предприятия са отчели данни за преработеното от тях мляко. Общо са преработени 713 млн. литра сурово мляко, включително внос от ЕС и трети страни. 94% от това количество е краве мляко, което е с 3% повече спрямо предходната година. Овчето мляко остава на второ място с 3.8% дял, като има ръст с 12.2% през 2023 г. Козето мляко е 1.7% от общото, с леко увеличение от 1%. Биволското мляко и смесите са 0.5%, отчитайки спад с 4.6%.

Освен изброените количества сурово мляко, в производството на млечни продукти са използвани още 4 807 тона концентрирано мляко, 5 211 тона мляко и сметана на прах, 2 377 тона млечен концентрат и 234 тона други продукти като сметана, закваска и суроватка. През миналата година мандрите са вложили 3615 тона суровини с немлечен произход, според данните на МЗХ.

По отношение на произведените количества: през 2023 г. са направени 153 928 тона заквасени млека, 64 млн. литра пакетирано мляко, 62 331 тона бели саламурени сирена и 26 308 тона кашкавал. Има ръст при пълномасленото и обезмасленото заквасено мляко, докато заквасеното мляко за пиене намалява със 17%.

Производството на кашкавал през 2023 г. е увеличено с 5% спрямо 2022 г. Кашкавалът от краве мляко има ръст от 6.4%, докато този от овче мляко намалява с 14.3%. Най-голям дял държи кашкавалът от краве мляко – цели 93.4%.

Бялото саламурено сирене също се увеличава спрямо 2022 г. с 1.7% или 1 057 тона. Основната част (86.1%) е произведена от краве мляко. Сиренето, направено от друго мляко освен кравето и овчето, бележи ръст от 15.8%. При топените и пушени сирена се наблюдава 3.5% увеличение, а другите видове сирена (като меко, синьо и др.) растат с 36.1%. Има и значително увеличение на останалите млечни продукти – с 450 тона.

В обобщение – въпреки подобренията в някои показатели, остава нуждата от по-строг контрол и ясно разграничение между истинските и имитиращите млечни продукти у нас. Това е важен въпрос както за потребителите, така и за традициите в българското млечно производство.