Докато търках кухненския плот след още един изморителен ден, във въздуха се усещаше лека миризма на белина.
Колкото повече време прекарвах в чистене на майчиния дом, толкова по-силно се дразнех на по-малката си сестра Джейн. Сякаш беше забравила, че това е и нейната майка.
Това поведение беше типично за Джейн. В училище често не внимаваше, пропускаше часове, взимаше пари от майка ни и бягаше от училище. Но колкото и да правеше бели, винаги й се прощаваше.
По-късно Джейн завърши с отличие, получи стипендия и стана фаворит на семейството.
В днешно време Джейн се появяваше при мама само ако имаше нужда от нещо — или просто, за да напомни за себе си и да не бъде забравена при разпределението на наследството. А аз се борех с реалността на майчината болест.
Наех болногледачка – Нанси, но не можех да си позволя да бъде постоянно. След дълги смени на работа, пак аз се грижех за мама.
Помолих Джейн за помощ, но тя все отказваше. Въпреки че знаех, че от месеци е без работа. Аз самата имах работа, съпруг и син, който също разчиташе на мен.
„Вайълет!“ – извика мама от стаята си, гласът й прониза с острота и страх.
„Златните ми обеци ги няма“, каза тя разтреперана.
„Днес някой идва ли?“ — попитах с недоволство.
„Не. Нанси беше в почивка днес — отговори мама. „Само Джейн дойде сутринта, просто да провери как съм.“
„Ще питам Джейн за обеците“, казах аз.
— Недей — каза мама категорично. „Джейн не би откраднала. Не искам пак да се карате.“
След като мама заспа, отидох до апартамента на Джейн.
Бях достигнала предел на търпение. Почаках след като почуках на вратата й. След няколко минути, тя най-после отвори.
„Мама казва, че златните й обеци липсват“, съобщих направо.
Джейн кръстоса ръце. — И вярваш, че аз съм ги взела. Естествено.
„Ти беше единствената, която я е виждала днес“, казах аз.
„Каква ми е ползата да взимам обеците й?“ — отвърна остро Джейн.
„Може би защото нямаш пари. Може би ти трябват за разни твои неща — ти реши“, сръгах я аз.
„Изобщо знаеш ли колко съм направила за това семейство?“ – контрира Джейн.
„Нищо не правиш! Само аз се грижа за всичко!“ – извиках.
Тя се обърна. „Махни се. Това приключи.“
„Добре“, отвърнах и затръшнах вратата на излизане.
Когато се прибрах, заварих Кейдън да облича палтото си.
„Просто ще се поразходя“, каза мъжът ми, целуна ме по бузата и добави: „Майлоу спи. Вечерята е в хладилника.“ След което излезе, а аз останах безмълвна.
Кейдън беше този, който се грижеше за дома.
През следващите две седмици мама все се оплакваше от изчезнали вещи.
Малки неща – бижута, сувенири – започнаха да липсват.
Винаги бе в дните, когато Джейн минаваше. Ядът ми прерасна в гняв. Как е възможно да бъде така егоистична?
Не можех да го търпя повече. Отидох при Джейн, за да я изправя лице в лице с обвиненията си.
Тя повдигна вежда. „Мислиш, че аз ги взимам? Защо да го правя?“
„Защото винаги си била такава! Правила си го и преди, а сега имаш нужда от пари!“ – казах ядосано.
Джейн се вкамени. „Защо не питаш мъжа си какво е да ти трябват пари?“
„Остави Кейдън на мира!“ – извиках. „Поне той ми помага!“
— изсмя се Джейн. „Щом си толкова сигурна, викни полицията. Хайде, направи го.“
Вместо да се обадя на полиция, реших да поставя камери в дома на мама.
Когато влязох там, изненада ме присъствието на Нанси, въпреки че смяната й отдавна беше приключила.
„Джейн ми каза, че ще ми плати за допълнителни часове, за да можеш да си починеш малко“, обясни Нанси, бършейки ръцете си.
— добави тя, леко смутена. — Просто ме помоли да не ти казвам.
Взех камерите и ги монтирах във всекидневната и спалнята на мама.
Когато приключих, на плота видях куп нови медицински сметки. Преглеждайки ги, усетих стягане в гърлото – сумите бяха огромни.
Нанси се доближи и погледна към листата. „Те идват всеки месец. Джейн обикновено ги плаща.“
След няколко дни мама отново ми се обади с притеснен глас: „Златният ми пръстен го няма.“
Беше време да прегледам записите от камерите. Не бях казала на никого за тях, дори и на мама, така че виновникът не би знаел за тяхното местоположение.
На записа видях Джейн – тя беше в стаята на мама и се приближи до скрина. Сърцето ми заби, мислех, че ще я хвана.
Джейн отвори кутията за бижута, погледна вътре, но я затвори и си тръгна, без да вземе нищо.
Няколко часа по-късно дойде Кейдън.
Гледах вцепенена, докато той се приближи до кутията, извади златния пръстен на мама и дискретно го прибра в джоба си, преди да напусне стаята.
Оказа се, че съпругът ми е бил крадецът.
„Знам, че си взел от майка ми“, казах, държейки флашката.
Лицето му пребледня. — Джейн ти каза ли? — попита той с треперещ глас.
„Какво? Не! Защо Джейн ще ми казва?“ – отвърнах объркана.
Кейдън въздъхна и прокара ръка през косата си. „Взех пари назаем от нея. Щом разбра защо, спря да ми дава. Предложи да плати рехабилитация, но отказах. После ме хвана да взимам бижутата на майка ти.“
„Започнах да залагам. Мислех, че ще успея да възстановя парите, но губех още повече. Дълговете растяха по-бързо, отколкото можех да ги покрия. Взимах още, за да покрия старите“, призна той.
„Искаш ли развод?“ — попита тихо.
Той кимна бавно, с насълзени очи. „Много съжалявам, Вайълет. Обичам теб и Майлоу повече от всичко“, прошепна той и си тръгна.
Щом вратата се затвори след него, сълзите ми рукнаха. Проверих Майлоу – спеше спокойно – и отидох при Джейн.
Тя отвори вратата, а аз едва намерих сили да произнеса: „Съжалявам“, докато сълзите се стичаха по лицето ми.
Джейн ме прегърна веднага, без да пита нищо.
В тази история нещата се оказаха напълно различни от предположенията в началото. Понякога истината е скрита на най-неочакваното място.
0 Comments