Ще ви разкажем за един български град, който буквално изчезва, с призива “Гледайте Плевен и мислете за България“. 35 години след 10 ноември, Плевен – някога важен промишлен и културен център – е стигнал дъното и в икономиката, и в демографията, и в културата.
За да не звучим голословно, ще подкрепим казаното с конкретни данни. Какво се е случило – или не се е случило – с един от най-хубавите български градове през последните 25 години? До какво доведоха тези десетилетия и в какво се превърна Градът под Панорамата?
Демографски срив – Плевен е най-бързо изчезващият град в България
Нормално е да започнем с населението. Дори без статистика, се вижда как улиците на Плевен опустяват, а Главната, някога оживена по всяко време, днес е осезаемо по-пуста.
Ето и числата: през 1985 г. населението на Плевен е било 165 766 души. До 2001 г. спада до 121 880, през 2005 г. – 113 700, 2007 г. – 112 570, 2009 г. – 111 426, 2011 г. – 106 011, а към декември 2023 г. са останали 88 122 жители. Това означава, че повече от 70 000 души са напуснали града за периода на прехода. Плевен беше последният по големина град над 100 000 души, но от десетилетие вече е под тази граница и броят продължава да намалява. Причината е ясна – хората търсят препитание другаде.
Бизнес и икономика – живот на ръба
Днес бизнесът в Плевен оцелява колкото да се отчита, че съществува – произвежда толкова, че да плаща (не винаги редовно) на служителите. Много фирми фалираха или се скриха в сивия сектор. Преди 35 години градът беше сериозен индустриален център – с предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и машиностроителни заводи, които внасяха значителен дял в националния бюджет и присъстваха на чужди пазари.
След приватизацията, която в случая няма много общо с нормалното раздържавяване, заводите в Плевен се оказаха ограбени от международни измамници и безлични чиновници, прибиращи комисиони. Въпреки че много предприемачи се опитаха да изградят частни фирми с банкови кредити, високите лихви направиха обслужването на заемите невъзможно. През 2021 г. се появи стряскащата статистика, че 60-70% от бизнеса е фалирал или се е скрил в сивия сектор.
Днес нефтената рафинерия „Плама“ на практика не работи. Нефтохимическият комбинат, стартирал през 1970 г., след прехода стана единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия са закрити, а останалите са свили производството до минимум.
В момента за „икономически гиганти“ се смятат 2-3 шивашки фирми и още няколко средни и малки предприятия.
По данни на Булстат, през 1999 г. в областта са били регистрирани 20 328 фирми. През 2012 г. те вече са 9 370 с 52 169 заети. Към днес фирмите са под 7 000, а работещите в тях – под 40 000.
Училищата в областта – с 50 по-малко
През 1989 г. в региона работят 163 училища с 57 655 деца. Към учебната 2012/2013 г. училищата са 117, а учениците – 30 729. През 2023 г. те са малко над 100, а децата – под 25 000. От това число можем да извадим още две училища, закрити през тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Политически игри и лобита разрушиха съдебната система
– „Тогава разследвахме дребни кражби, понякога някое сбиване или нарушаване на реда от шумни компании. Ако имаше убийство, изнасилване или отвличане, това беше рядкост и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и уважаваха полицията.“ – спомня си местен полицай, преживял началото на демокрацията през 1989 г.
Магистрати също си припомнят времето, когато сроковете за образуване и разглеждане на дела са били стриктно спазвани. Преди 35 години тежки криминални престъпления са били рядкост, което позволява на прокуратурата и съда да работят по всеки случай с внимание и да осигуряват качествено правосъдие.
С времето обаче, тежките и знакови убийства от силовите групировки и нарастването на престъпността дадоха начало на опитите да се „опитоми“ съдебната система. Представителите на подземния свят и политиците имаха интерес съдебната система да работи в тяхна полза. Това доведе до пробиви чрез пари, постове, насилие и унижения, лобита, интриги и спад на доверието в институциите. Плевенската прокуратура се препълни със стари, залежали дела, зад които често прозира корупция.
Земеделие и животновъдство – едва оцеляват
Плевен, разположен в Дунавската равнина, беше сред водещите центрове на селското стопанство. Районът покриваше всички отрасли на животновъдството – крави, свине, птици, овце, а земята беше напълно обработваема. Днес големите ферми в региона се броят на пръсти, а дребното стопанство изчезна – селата се обезлюдиха, кражбите на домашни животни станаха ежедневие, с което държавата не успя да се справи. Единствено Институтът по лозарство и винарство и гимназията към него все още се опитват да запазят традициите в бранша.
Люлка на големи спортисти
Плевен беше и силен спортен център – стотици местни спортисти са печелили медали от олимпийски, световни и европейски състезания. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са сред звездите на града. Днес нови имена липсват не заради липса на треньори или капацитет в спортното училище.
Проблемът е, че няма спонсори, които да подкрепят младите спортисти, както и липса на подходящи зали и условия за тренировки. Повечето клубове са принудени да тренират в двете зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очакванията са някога в бъдеще градът да има модерна спортна арена като „Арена Армеец“, но ако не се намери финансиране, може да остане само още един изоставен строеж като този до входа на Кайлъка.
ШЗО – елитното поделение на армията
За много мъже в България първата асоциация с Плевен остава ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията според военните. Създадено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 г. стана Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 г. – Учебна база „Христо Ботев“. Базата беше закрита през лятото на 2007 г. с премахването на задължителната военна служба. Същата година в Плевен беше преместена Пета шипченска механизирана бригада, която по-късно беше разформирована от правителството на Бойко Борисов.
В момента в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и един център за начална военна подготовка. Общо военните в града са не повече от 300 души.
Културният афиш обедня
Жителите на Плевен си спомнят с носталгия времето, когато културният живот беше богат – събитията не се застъпваха по дни и часове, а културните институции не излизаха в лятна ваканция. Например през лятото на 1988 г. градът е бил домакин на премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти на Духовия оркестър и фолклорни състави, театрални вечери с актьори от София, както и срещи с дейци на културата.
За децата се организираха празници с участници в асамблеи, лауреати от международни конкурси и изложби на детско творчество. Младежкият дом беше истинско средище, докато не стана „нефункционален“, сградата беше продадена, а дълго време на нейно място зееше огромен трап. Сега там се строи бизнес сграда. Народната опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, а на нейно място се създаде Плевенска филхармония с открита оперна сцена. При реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не остана и без филхармония.
Здравеопазването – бялата лястовица на фона на общия срив
Единствената сфера, която бележи напредък в Плевен през прехода, е здравеопазването. Ако през 1989 г. цялата Централна Северна България разчиташе на Окръжната болница, днес в града има девет лечебни заведения. Плевен стана водещ център по гинекология и онкогинекология – приносът тук е на проф. Григор Горчев, който въведе роботизираната хирургия у нас и в неговата клиника се роди първото хайфу бебе в България. В града работят и два от водещите центрове по репродуктивна медицина за страната.
Това е равносметката за последните 35 години. Остава надеждата, че когато отбелязваме 50 години преход, резултатите ще са по-оптимистични. Макар че – както се пее в една песен – “а дано, ама надали…“
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
По време на социализма Плевен е сред най-развитите промишлени градове в страната. Основни отрасли са нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранителна промишленост. В завода „Илинден“ са произвеждани машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е втори по големина в България. Сред другите големи предприятия са Заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярният и стоманолеярният завод, заводът за електронни изделия, алуминиеви отливки, циментовият завод и заводът за стъкло.
Градът се е славил и с обновения си център от края на 70-те, красивия парк „Кайлъка“, както и със Скобелевия парк с костницата и Панорама „Плевенска епопея“, издигната за 100-годишнината от Освобождението на България. В Плевен са идвали над половин милион туристи годишно, основно от бившия СССР, според socbg.com.
В заключение, историята на Плевен е показателна за процесите в цялата страна. Промените са видими във всяка сфера, а бъдещето на града ще зависи от решенията, които ще се вземат в следващите години.
0 Comments