Джак, самотен баща, който се опитва да балансира между работата си и грижата за двете си малки дъщери, никога не бе очаквал да намери домашно приготвени палачинки на кухненската маса една сутрин. Когато разбира кой е мистериозният готвач, нейната невероятна история на борба и благодарност променя живота му по начин, който той никога не би си представил, създавайки неразрушима връзка между тях.
Животът на Джак се въртеше около двете му дъщери – Вара (4 години) и Даша (5 години). След като съпругата му го напуснала, за да преследва мечтата си да пътува, той останал сам с момичетата. Да бъде техен баща беше и най-голямата му радост, но и огромно предизвикателство. Работата, домакинството и грижата за децата често го изтощаваха. АЗ СЪМ САМОТЕН БАЩА НА ДВЕ ДЪЩЕРИ. СЪБУДИХ СЕ ЕДНА СУТРИН, ЗА ДА ИМ НАПРАВЯ ЗАКУСКА – И ТЯ ВЕЧЕ БЕШЕ НА МАСАТА.
Всяка сутрин Джак следваше своята обичайна рутина – събуждаше момичетата, помагаше им да се облекат и приготвяше бърза закуска, преди да тръгне за работа. Но тази сутрин беше различна. Когато влезе в кухнята, за да направи овесена каша, той замръзна от изненада: на масата имаше три чинии с току-що направени палачинки, поднесени с конфитюр и плодове.
– Момичета, виждали ли сте това? – попита той смаяно.
Очите на Даша засияха от възторг. – Уау, палачинки! Ти ли ги направи, тате?
Джак поклати глава, объркан. – Не, не съм ги приготвил. Може би леля Сара е минала? – Но обаждането до сестра му не даде резултат – тя потвърди, че не е идвала тази сутрин. Всички врати и прозорци бяха затворени и нямаше следи от взлом. Объркан, но без да губи време, Джак заведе момичетата в детската градина и тръгна за работа.
По-късно същия ден, когато се върна у дома, Джак бе изненадан от още нещо – обрасналата му морава бе идеално подрязана. Странните случки започнаха да придобиват форма. Решен да разбере какво се случва, Джак стана рано на следващата сутрин и се скри в кухнята, за да хване мистериозния помощник на място.
В 6 часа сутринта, една жена тихо влезе през прозореца. Облечена в износена пощальонска униформа, тя започна да чисти и да приготвя закуската с удивителна лекота. Джак излезе от скривалището си, изплашвайки я силно. АЗ СЪМ САМОТЕН БАЩА НА ДВЕ ДЪЩЕРИ. СЪБУДИХ СЕ ЕДНА СУТРИН, ЗА ДА ИМ НАПРАВЯ ЗАКУСКА – И ТЯ ВЕЧЕ БЕШЕ НА МАСАТА.
– Моля ви! Не си тръгвайте – каза той, опитвайки се да я успокои. – Няма да ви навредя. Просто искам да разбера защо помагате на мен и на дъщерите ми.
Жената беше уплашена, но бавно се обърна. На Джак му се стори, че я е виждал преди, но не можеше да си спомни откъде. След миг тя се представи като Клара и започна да разказва история, която Джак едва си спомняше.
Преди няколко месеца Джак бе открил Клара – слаба и отчаяна – на крайпътната лента. Докато всички други я подминаваха, той спря, даде ѝ вода и я закара в болница, финансирана от благотворителна организация. Не бе очаквал да я види отново, но Клара го открила, за да му благодари за проявената доброта.
Клара обясни, че бившият ѝ съпруг я довел в Русия, отнел ѝ всички вещи и я изоставил без дом. Простият акт на състрадание от страна на Джак ѝ дал сили да започне отначало. Сега, с нова работа и подкрепата на посолството, тя бавно възстановявала живота си, но не можела да се освободи от усещането, че му дължи нещо. АЗ СЪМ САМОТЕН БАЩА НА ДВЕ ДЪЩЕРИ. СЪБУДИХ СЕ ЕДНА СУТРИН, ЗА ДА ИМ НАПРАВЯ ЗАКУСКА – И ТЯ ВЕЧЕ БЕШЕ НА МАСАТА.
Джак я слушаше внимателно, трогнат от историята ѝ. – Много съм благодарен за всичко, което правите за нас, Клара, но да идвате тайно у дома ни не е безопасно. Какво ще кажете да започнете да идвате официално – на закуска? Без повече тайни посещения. Можем да се опознаем по-добре.
Клара се съгласи, и това, което започна като поредица от мистериозни добрини, се превърна в истинско приятелство. По време на закуските те споделяха историите си и мечтите си за бъдещето. Джак, благодарен за тази неочаквана среща, осъзна, че това е началото на нещо наистина специално и за двамата.
ДАВАМЕ ВИ ОЩЕ ИСТОРИИ:
Виктория се протегна лениво в мекото легло. Колко беше хубаво, че днес Семьон пак не е до нея. Въпреки това, честно казано, отсъствието му вече не ѝ правеше особено впечатление. Откакто научи за предстоящото им пътуване в Тайланд – цял месец сватбено пътешествие! – той сякаш бе изгубил ума си.
Не спираше да тича по магазини, купувайки безброй дреболии за пътуването. Семьон още не бе свикнал да харчи пари без много умуване. Но това можеше да му се прости – животът го беше научил на друго.
Допреди съдбата да го срещне с Виктория, Семьон беше съвсем обикновен човек. Тя пък, напротив, още от дете знаеше: нейният живот няма да бъде като на останалите. Да живее като всички, не ѝ бе в характера, а още по-малко да продължи оскъдното съществуване на семейството си – безкраен недостиг на пари, постоянни скандали заради финансови проблеми… Периодичните запои на баща ѝ и сълзите на майка ѝ се бяха превърнали за Вика в истински кошмар. И тя реши: щом ѝ се отдаде възможност, ще напусне това забутано градче и ще направи всичко необходимо – дори невъзможното – за да живее друг живот. И успя.
Сега, разбира се, Виктория се опитваше да не мисли твърде много за цената, която бе платила, за да стигне дотук – за хората, които ѝ се бе наложило да заобиколи или използва, за моментите, когато се налагаше да си служи с красотата и младостта си, за да постигне целта си. Днес тя беше заможна жена – такава, която сякаш можеше всичко… освен да бъде истински щастлива.
Преди две години Вика осъзна, че богатството е прекрасно, но далеч не е единствената стойност в живота. На 45 в сърцето ѝ се породи копнеж за нещо друго: топлина на домашното огнище, любов, детски смях. Тя упорито гонеше тези мисли, но те се връщаха отново и отново. Тъкмо в този период срещна Семьон.
Запознаха се случайно. Той стана неин шофьор – твърде необичайно за преуспял бизнесмен да кара сам своя автомобил, нали? Семьон веднага ѝ направи впечатление, но тя се опита да потисне зародилите се чувства. Беше само на 35, но в погледа му имаше нещо особено.
Веднъж, когато се връщаха от вечерно парти, на което Вика бе пийнала повече от обичайното, тя осъзна, че точно сега иска неговата компания. Покани Семьон на кафе. Той изглеждаше видимо смутен, но не отказа. След онази нощ Вика разбра, че светът ѝ се преобърна. Разбира се, наоколо се намериха куп клюкари, които разправяха всякакви истории за Семьон. Но Вика реши да разбере всичко лично.
Когато връзката им премина определена граница, тя реши да проведе откровен разговор:
– Семьон, разбираш ли, трябва да съм сигурна… – започна тя, гледайки го внимателно.
Той застина уплашено.
– Кажи ми, женен ли си?
– Бях – отговори след миг мълчание. – Но от пет години съм вдовец.
Вика усети как напрежението я напуска и дълбоко си отдъхна.
– Извини ме, че питам, но трябва да знам… Имаш ли проблеми със закона? Нещо опасно, което трябва да зная?
Семьон поклати глава.
– Аз съм най-обикновен човек, Вик. Работех във фабрика, но, както много други, тя затвори. Така се наложи да си търся нова работа. Нищо по-интересно от това не мога да разкажа.
– Извини ме, че пак го повдигам, но трябва да съм сигурна. Знаеш колко са клюкарите, нали? – Виктория впи поглед в него.
Семьон я прегърна нежно:
– Разбирам. Наистина разбирам.
Но скоро връзката им сякаш се промени. Семьон някак се отдръпна и Виктория не можеше да проумее защо. Всичко беше чудесно помежду им – страст, разбирателство, а той все пак я избягваше. Бидейки прям човек, тя реши да поговори с него директно:
– Семьон, ние сме зрели хора. Нека не си играем на криеница. Ако искаш да се разделим, просто кажи. Няма да те държа насила, няма да правя драми.
Той въздъхна дълбоко и нежно взе ръцете ѝ:
– Вика, самият аз не знам как да се държа. Нашата връзка… Искам повече, разбираш ли? Да се събуждаме заедно, да градим планове, да споделяме всеки ден. Но кой съм аз и коя си ти? Двата ни свята са толкова различни…
Виктория се загледа в него:
– Ако, да речем, работех в най-обикновен магазин или във фабрика? Как ли щяха да се развият отношенията ни?
Семьон ѝ се усмихна:
– Отдавна да си ми станала жена. Нямаше да те пусна и за миг, за да не смее никой да те доближи.
На Вика ѝ стана приятно да го чуе, но знаеше, че между тях стои не само финансова пропаст.
– Семьон, аз съм с десет години по-голяма от теб – припомни му тя меко.
– Вика, луда ли си? Огледай се. Сравни се с жените на 35, а после пак се виж ти. Изглеждаш фантастично!
– Значи, за да ми предложиш брак, трябва най-напред да фалирам? – пошегува се тя, въпреки че вътрешно ѝ се бе прокраднала леко тревога.
Сватбата се оказа от онези, за които градът говори цяла седмица. През това време Вика успя да предаде част от делата си и след два дни трябваше да заминат на сватбено пътешествие. Всяка сутрин да се събужда до любимия ѝ се струваше най-голямото щастие.
Тя си позволи да повярва в това чувство. За децата не искаше да мисли – вече не беше в подходяща възраст и не се решаваше да рискува здравето си. А преди сватбата бе казала на Семьон:
– Сигурен ли си в мен? Не мога да ти родя дете.
Той сякаш трепна за секунда, но може би ѝ се стори.
– Вика, стига се вглъбява в това. Обичам те. Не е ли това достатъчно?
– Достатъчно е, Сём, наистина. – Тя му се усмихна с благодарност.
Една сутрин, когато Семьон пак беше излязъл, на вратата се позвъни. Виктория сложи халат и отвори. На прага беше куриер, донесъл диск с видеозаписи и снимки от сватбата. Как само бързо бяха готови! Тя си направи кафе, настани се пред телевизора и пусна диска. Мъж
0 Comments