Сияна беше дете със специална мисия на тази земя – да прави добро! Тя спасяваше животни, хранеше бездомни и се стремеше да помага на всяко дете в нужда. Картата ѝ за храна в училищния стол винаги се изчерпваше бързо. Как само мечтая да ми се обади отново, за да ѝ заредя пари, които е похарчила за сандвичи, сокчета и шоколади за съучениците си… никога не ѝ се карах.
Това споделя във Facebook Николай Попов, бащата на 12-годишната Сияна, която загина в тежка катастрофа. Момичето пътувало с баба си и дядо си по пътя Плевен – Луковит, когато тир връхлетял колата им.
Сияна правела гривни, които продавала, за да подпомага болни деца. В деня на фаталния инцидент тя трябвало да изпрати гривна, която да зарадва болно дете.
Ето и целия пост:
Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро!
Спасяваше животни, хранеше бездомни и искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата ѝ за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да ѝ заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад… не ѝ се карах.
Освен че рисуваше картини, които мечтаеше да продава и дарява на болни деца, Сияна изработваше и красиви гривни от мъниста. Беше създала страница и влагаше много любов в това начинание. Насърчавах я! И аз, и майка ѝ! Все пак винаги я учихме да бъде добра, не че имаше нужда… тя беше Ангел на земята.
Казваше, че събира пари! Продаваше гривните по 5 лв., но може би ѝ оставаше само левче… С една част от парите си купуваше нови материали, а с останалите помагаше на болни и бедни деца.
Така и си отиде, правейки добро…
Във фаталния ден имала важна поръчка – да изпрати подарък от своите гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца…
От няколко дни се вълнувала за това. Било много важно за нея. Дядо ѝ, който се прибирал от работа в пожарната, не можеше да ѝ откаже. Той живееше за нея…
Качват се в колата. Дядото сяда зад волана, Сияна е зад него, а баба ѝ – до нея на задната седалка, за да я пази… така бдят над нея от бебе… всички слагат коланите.
Дядо ѝ е стриктен водач и много внимателен… все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен, когато се возеше с него…
Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят обратно към Телиш, за да бъдат заедно… но уви, няма да бъдем никога с нея заедно на този свят.
Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях със зигзагообразни движения. Дядо ѝ спира и отбива… да е карал с 40-50 км/ч…
С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално… Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече…
Хора идват на помощ. Водачът на тира не слиза. Започват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога… не беше бързо.
Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай… диша до входа и там душата ѝ отлита към небето.
За дядо ѝ се борят колегите му, в началото е в съзнание… иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всички жертви на този шибан път… разбрал е, че Сияна – неговото слънце, е пострадала тежко…
В това време майка ѝ ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутринта си казах, че съм щастлив, че сме живи и здрави… Умрях… така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа…
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.
Ще умирам и ще ставам още много време. И аз, и майка ѝ, и всички, които я обожаваме.
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди!
Бъдете будни!
Ние сме Сияна!
Нека цяла България да дойде в неделя 13ч. 13.04.25 Цветница пред храм-паметника св. Александър Невски в София.
Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на смъртта и убийствата, не на безразличието. Да поискаме право на живот! Нещо уж гарантирано от Конституцията.
Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка.
10ч. 12.04.2025 пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен.
0 Comments