През последните няколко дни метеоролозите предупреждаваха за ниски априлски температури и сняг. И за разлика от други пъти, този път „познаха“. Мнозина обаче останаха изненадани от снежната покривка точно преди Великден.
Специалистите от Meteo Balkans напомнят, че снегът не е прецедент дори и през… лятото. Те обясняват, че късният сняг не представлява някаква невиждана климатична аномалия. Това често се случва, когато два сезона се „сблъскват“. През пролетта все още има арктични студени фронтове в атмосферата, които достигат Балканите от север. При срещата им с по-топли и влажни въздушни маси от юг се създава т.нар. „динамична нестабилност“. Тогава започва да вали дъжд, който в планините и на високите полета бързо преминава в сняг. Ето и някои от шокиращите снеговалежи в България през годините:
6 април 2015 г.: В Стара Загора и Пловдив необичайно студен фронт носи сняг дори на места, където през зимата понякога няма сняг.
24 април 2005 г.: 20 см сняг и затворени пътища в Банско.
3 май 2016 г.: В разгара на пролетта в курорта Пампорово падат 15 см сняг.
8 май 2019 г.: В София и на Витоша завалява сняг, който покрива цъфналите дръвчета.
9 юни 1977 г: В Стара планина, на хижа Ехо падат 7 см сняг, докато в низините температурите са около 25 градуса.
21 юни 1985 г.: Точно в деня на лятното слънцестоене, в района на обсерваторията в Рожен е регистриран сняг. Мокър и краткотраен, но съвсем реален сняг и температури от 1 градус.
Нелогичен ли е климатът?
Изглежда ли ви странно, че има глобално затопляне, а снегът не изчезва? Всъщност климатичните аномалии са именно признак за глобалното затопляне. Горещини, резки студове, дъждове, сняг в неочаквани моменти – това е резултатът от увеличената нестабилност в атмосферата.
0 Comments