С дълбока тъга и огромна емоция, бабата на 12-годишната Сияна разказва за трагичните събития, случили се на пътя между Телиш и Радомирци. С треперещ глас и сълзи в очите, тя описва как неочаквано е загубила своята внучка:
“Не е просто премазано детето, то беше убито. Шофьорът спря и не дойде да помогне. Три минути виках за помощ, докато детето ми умираше в ръцете ми.”
Тези думи отразяват неизмеримата болка и безпомощност, които изпитва бабата, държайки безжизненото тяло на Сияна и безуспешно очаквайки помощ. Тя подчертава, че детето не е просто пострадало, а е загубило живота си по особено жесток начин, оставяйки семейството си в дълбока скръб и шок.
Споменът за Сияна продължава да живее в сърцата на нейните близки, докато трагедията остава като болезнено напомняне за крехкостта на живота и важността от повишено внимание и отговорно поведение на пътя.
0 Comments