6 години ago 6 години ago

Все още ли вярвате, че сме бедна държава?

от admin 6 години ago6 години ago

1view

Докато народът се чуди как да свърже двата края, след „видимите резултати“, управляващите продължават своята последователна политика, насочена към измислянето на нови данъци. Съвсем скоро най- уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга – хората по селата, притежаващи малък селски двор или градинка, ще плащат данък за това, че отглежда за прехрана зеленчуци и плодове, вместо да консумира скъпите и вносни „пластмасови“ продукти от хранителните вериги. Удоволствието да се шофира по изпъстрените с дупки, с липсваща маркировка и осветление пътища също ще се заплаща. Вече официално винетните такси доближават срамежливо сто лева. От друга страна, без никаква срамежливост, всеки осмелил се да си свари ракия за лично ползване, също ще плаща данък – облагаемият праг от 1000 пада на 500 литра. Тенденцията е да се облага всеки, който не проявява интерес към безумно скъпия и често некачествен производствен алкохол. Цените на цигарите също се увеличават, докато ни уверяват колко е хубаво да пушим акцизен тютюн.

Ако вече сте преглътнали новите данъчни придобивки, е хубаво да знаете, че това е само началото.Много скоро може да станем свидетели на възстановяването и на ергенския данък. Както зад всеки нов данък, и тук има „благовидна“ цел – стимулиране на раждаемостта. Засега този данък е само идея, но може скоро да се превърне в реалност.

Разбира се, това са само част от благините, които ни се подготвят. Идеята е да се облага всичко, което все още не е обложено. Причината е в отънелия бюджет, чието запълване става единствено чрез данъци. Обикновено това се получава в държава, в която липсват реална икономика и национални отрасли, гарантиращи приходи.

Да се вдигат единствено данъци, за да се закърпи националият бюджет, е толкова ефективно, колкото да лекувате тежка инфекция, сваляйки температурата.

„Няма пари!“

Това е новият-стар политически девиз, добил печална популярност през последните 26 години. Този рефрен неизменно се повтаря от всички партии, имали някакво отношение към управлението на България. Толкова често сме чували тази фраза, че накрая, съвсем естествено, повярвахме в нейната истинност. Без значение кой какви убеждения и визия за икономическото ни развитие има, всички сме постигнали национално съгласие спрямо този неопровержим факт. Затягахме колани, поддържахме фискална дисциплина и теглихме заем след заем. Дори си отстъпихме доброволно суверенитета на въздушното пространство!

Защото „нямаме пари“.

Нека за момент да се усъмним в тази наложена през целият преход теза. Нека за момент допуснем, че България не е бедна държава, а политиците просто са ни лъгали, за да оправдаят епичните си кражби.

Ето няколко твърдения, които постоянно чуваме и не сме си направили труда да проверим.

„България е малка страна и нищо не зависи от нас.“ Познато ви е, нали?

В Европа има точно петдесет независими и официално признати държави. България е на 15-то място по големина на територията. Което противоречи на налаганата през годините теза за нашата незначителност. Всъщност, нашата страна има всички предпоставки за национално самочувствие в геополитически план. Дори без да се акцентира на уникалното ни местоположение.

„България е бедна държава.“ Най-разпространената лъжа.

Българската минно-геоложка камара излезе със своята статистика, според която България е първенец по добив на руда и злато в Европа. Звучи страхотно, нали?

Стига от тези природни богатства да се ползваше нашето общество.

От находището в Крумовград, експлоатирано от канадската фирма “Дънди Прешъс Металс“, в българската хазна постъпват само 0.75 % от добитото злато. Извличането на златото от находището в Челопеч от чужда, небългарска компания, е една от най-големите кражби в историята на България. Всъщност златно-медно-пирит-поликомпонентното находище Челопеч е най-голямото в България, а може би и в Европа.

Първоначалната концесионната такса е 1,5%, договорена с правителството на Иван Костов. Като тази такса се отнася само за добива на злато, сребро и мед. По-късно, по време на правителството на Сакскобурготски, таксата е свалена на 0,75%. В договорите няма и дума за останалите ценни метали.

Само от находището в Челопеч спокойно могат да вдигнат пенсиите, и то не с 5 лв. Стига държавата да поеме контрола върху златодобива, според анализите на геолога проф. Вълко Гергелчев.

Към 31 декември 2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства. Представяте ли си на какво ограбване сме подложени?

30-годишната концесия на „Дънди Прешъс“ се превърна в символ на това как чужди компании източват българските подземни богатства под благосклонния поглед на няколко правителства.

Именно поради повсеместното съучастие на всички партии, оформяли 26-годишното статукво, темата за скандалните договори е табу. А виновниците имат имена. Въпреки това, Главният прокурор, който и да е той, никога не е повдигал обвинение на нито един министър, подписал тези договори. Ако подобно нещо се беше случило в една нормална държава, политиците, отговорни за сключването на тези договори, щяха отдавна да са в затвора по обвинение за престъпление срещу държавата. Освен това, следващото правителство щеше да предоговори концесионните такси или да анулира договорите. У нас не само че това не се случва, но и представителите на т.нар. опозиционни партии услужливо затъпкват темата. Въпреки уверенията на Европейската комисия, че тези договори имат множество правни основания, даващи възможност за тяхното анулиране.

Това обаче не впечатлява нашите политици.

При всеки справедлив вопъл за ниските доходи те отговарят, че няма пари.

Няма смисъл да се изброяват всички разпродадени печеливши предприятия. Достатъчно е да се споменат скандалните ТЕЦ Марица 1 и 3, известни като „американските централи“. Защото заедно със „златните“ концесии, тези американски централи са се превърнали в символ на тоталното ограбване на национални активи. Разбира се, отново няма виновни политици. Отново никой не носи криминална отговорност, въпреки доказаните нарушения. Предоговарянето на условията от страна на сегашното правителство не само че не реши проблема, но и го задълбочи. Въпреки широко рекламираните в медиите твърдения за обратното.

Още през следващата година ще станем свидетели на ново покачване на цените на електроенергията, а оттам и на всички стоки и услуги. Вероятността от фалит на НЕК става все по-реална. Натрупаните задължения растат с всеки изминал месец.

Държава, в която над три милиона души живеят под прага на бедността. Държава, в която стотици хиляди имат доход в размер на 154 лева – в тази държава няколко български правителства безотговорно раздават стотици печеливши отрасли срещу символична концесионна такса. Въпреки това, българската прокуратура не вижда нищо незаконно в подобни действия.

След като унищожиха армията, съдебната система, образованието, здравеопазването и тежката промишленост, нашите политици работят върху премахването на Националната енергийна компания. Ако има нещо, в което българският политически елит да е последователен, това е разпродаването на всички печеливши активи на държавата ни и културното ни обезличаване. Това е единствената програма, която се спазва под една или друга форма от всички партии, участвали в управлението на държавата. Докато ни заблуждават с различни политически и икономически доктрини, симулирайки противопоставяне на идеологии, нашите престъпници в бели якички ни ограбват. Нагло, безкомпромисно и последователно.

Възмущаваме се от високите партийни субсидии. Възмущаваме се от постоянното обновяване на луксозния автопарк на властта. Наивно вярваме, че като намалим броя на депутатите в парламента, ще постигнем положителен ефект. Без да осъзнаваме, че по-малко депутати означава единствено силно партийно статукво и още по-лесен контрол при гласуване. Възмущаваме се от двайсетте заплати на полицаите…

Но пренебрегваме изтичането на милиарди. Пренебрегваме факта, че няма реален контрол върху ДДС-измамите. Не се впечатляваме от откровените привилегии на банките спрямо обществото. Не се ядосваме, че трябва да плащаме осигуровките на най-раздутата администрация в света, въпреки откровеното нищо-не-правене на повечето институции.

Махваме с ръка на най-големите грабежи, сякаш отказвайки да осъзнаем, че именно тези кражби, нямащи аналог дори в африканските диктаторски режими, директно влияят върху живота ни. Точно тези кражби в абсурдно големи размери определят ниските ни заплати, цинично малките пенсии на нашите родители, липсата на ефективно здравеопазване и все по-девалвиращото образование на нашите деца. Тези кражби определят лошите пътища, по които се движим, и „следвоенната“ инфраструктура в градовете и селата ни. Тези кражби определят и високата битова престъпност, която се ражда в нищетата.

Тези кражби и ненаказуемостта им са единствената причина за повишаването на нашите данъци и измислянето на нови такива. Защото в държава с разпродадени и преотстъпени печеливши отрасли, единственият източник на приходи остават данъците.

За да бъде циничната действителност още по-абсурдна, тези, които са главните виновници за състоянието, в което се намира нашето общество, никога не посягат на корпоративните данъци. Веднъж ограбени и ограбвани, ние продължаваме да плащаме кражбите на тези, които избираме да ни представляват. Забравете за подоходно облагане. Забравете за увеличаване на данъците на корпорации и банки. Въпреки огромните приходи от подобна стъпка, у нас тази идея винаги се потъпква още в зародиш. Въпреки доказаната неефективност на плоския данък и липсата на големи инвестиции, нищо кардинално не се променя в данъчната политика. Променя се единствено данъчната тежест от преки и косвени данъци.

Така ние се превърнахме в държава на косвените данъци.

България разполага с невероятно ключово географско положение, морски и зимен туризъм, огромни подземни богатства, исторически и археологически паметници и изключително плодородни земи. И това са само част от всички предимства, които притежаваме. Ние имаме всички реални предпоставки за жизнен стандарт, надхвърлящ този на държави като Холандия и Австрия. Само ако имахме истинска политическа класа, способна да се възползва от това, което природата ни е дарила.

Вместо това у нас се краде. Краде се много и нагло, без свян и без мярка. Да, корупцията не е българско изобретение. Но единствено у нас кражбите се извършват с цената на националния ни суверенитет. Единствено у нас кражбите са в такъв мащаб, че застрашават националната ни сигурност. Те застрашават и съществуването ни като народ, дори като етнос. Единствено у нас 26 години управляват обръчи и кръгове, непритежаващи дори капка национално самосъзнание. Защото никъде другаде по света политиците не предават изцяло интересите на своите държави.