Мъжът, за когото се омъжих, ми се струваше като човек, когото познавам цял живот. Бяхме заедно дълги години, и всичко изглеждаше сигурно – бъдещето ни бе предначертано.
Не само бъдещето – вярвах, че сме напълно единодушни във всичко. Връзката ни беше изградена върху споразумения между двама ни, без тайни, с открити разговори. След пет години заедно, той ми предложи брак, и аз приех. Знаехме, че това е следващата естествена стъпка.
Дотогава не живеехме заедно – всеки беше при своите родители. Уговорката беше, че след сватбата ще се преместим при неговите, защото разполагаха с голяма къща, което щеше да ни бъде по-удобно. Вярвах, че ще имаме и личното си пространство. Всичко изглеждаше перфектно – бяхме наясно с решенията си, и се оженихме.
Но само няколко месеца след сватбата той започна да се променя. Отношението му към мен стана различно, а аз не разбирах какво му е. В началото си мислех, че просто му трябва време да се адаптира към новата ситуация, но нищо не се променяше. Затова реших да си тръгна и да му дам време. Аз продължих живота си – бях на 24, исках да се забавлявам още малко, да излизам на кафе с приятелки. За деца имах време.
Но за него нямаше. Той искаше всичко веднага, но го беше криел от мен. Един ден просто ми го каза в лицето. Тогава разбрах какво всъщност го е измъчвало през цялото време. Беше шокиращо.
Можехме да говорим за това по-рано. Но може би целта му е била просто да ме оженят, да ме настанят в къщата и да очакват да раждам деца, да готвя, пера и чистя. Това било „планът“ за моите 24 години.
Започнаха непрекъснати обвинения – че не ме е срам да излизам с приятелки, че трябва да стоя вкъщи и да върша само домакинска работа. Че няма обяд, а когато има – не ставало за ядене. Че ако не си изпълнявам „задълженията“, по-добре да напусна къщата му.
Така човекът, когото познавах и обичах, се промени напълно.
Оставих го и си тръгнах. Но така и не разбрах – дали всичко това е било планирано години наред, или просто нещо в него се пречупи. Аз също исках семейство и деца, но ми трябваше време.
Сега съм сама. И най-големият ми проблем е – на кого да вярвам след всичко това.
0 Comments