Цената на уроците, които научих по пътя към победите, е висока, но бих я платила отново и отново, споделя голямата българска атлетка.
– Г-жо Лалова-Колио, радостта от новината за бременността по-голяма ли е от това да бъдеш шампион?
– Двете неща са несравними, но със сигурност това е огромно щастие. Емоцията да разбереш, че ще ставаш родител, е неописуема – това е сбъдната мечта.
– Вече имате идея как ще се казва бебето? Ще носи ли името на вашите родители или на тези на съпруга ви?
– Със Симоне пътуваме много и сме интернационално семейство. Затова искаме името на детето да отразява този дух – усещането, че принадлежи на света.
– Кубрат Пулев веднъж каза, че трябва да ви попитаме откъде намирате сили винаги да се усмихвате, въпреки трудностите?
– Това е начинът, по който виждам живота. Усмихвам му се, а той ми се усмихва обратно. Когато се научиш да виждаш хубавото, получаваш повече сила да преминаваш през трудностите, които са неизбежни.
– Какво бихте казали на детето си?
– Да мечтае смело и да не се страхува да преследва дори най-смелите си идеи.
– Каква беше цената на успеха и какви уроци си взехте от победите?
– Цената е висока, но бих я платила отново и отново. Всъщност уроците не идват от победите, а от загубите и трудностите. Именно в тежките моменти разбираме колко силни сме всъщност.
– Проведохте майсторски класове у нас. Какви истории ви впечатлиха най-много?
– В края на ноември беше първото издание на “Всички възможни победи”. Това, което ме развълнува най-много, беше броят на хората, които дойдоха след финала и казаха: “Точно от това имах нужда, за да взема важно решение”. Историите бяха най-различни, но интересното е, че всеки може да се припознае в чуждата борба – независимо дали е в спорта, бизнеса или живота. Очаквам с вълнение следващото издание на 17 февруари.
– Вие сте убедена, че всяка мечта е постижима, стига да се работи за нея. Как преодолявахте мързела си по пътя към успеха?
– Мързелът и липсата на вяра са най-големите врагове на успеха. Те се преодоляват с дисциплина, план и техники, които могат да се усвоят и прилагат ежедневно.
– А защо много хора не успяват да направят промените, които искат?
– Или не вярват достатъчно в себе си, или целта им е наложена от някой друг. Отлагането често е резултат от липса на увереност – а когато накрая успеем, си казваме: “Всъщност не беше толкова трудно, колкото си мислех”.
– Какво мислите за това, че възрастта за започване “отначало” непрекъснато се увеличава?
– Вярвам, че човек не бива никога да спира да се развива и да преследва целите си. Обществото ни налага лимити и ни кара да се чувстваме прекалено млади или стари за нещо, но истината е, че всичко е възможно, когато вярваш в себе си. Историята на Диана Ниад е вдъхновяваща – на 64 години тя преплува разстоянието от Куба до Флорида, което не е успяла на 29. Първите ѝ думи след успеха? “Никога не позволявайте на някого да ви каже, че нещо е невъзможно или че сте прекалено стари, за да го направите”.
– Защо в България все още е трудно да се разбере, че зад всеки успешен спортист стои екип?
– Това важи не само за спорта, а за всеки успех. Хората, които не могат да работят в екип, или не се доверяват лесно, или не искат да делят победата. Трябва да се развиват лидерски качества, за да мотивираш и обединиш един екип, а най-важното в него е доверие и уважение.
– Каква роля изигра съпругът ви Симоне след вашата травма през 2005 г.?
– Тогава все още не бяхме заедно, но винаги ми е давал безкрайна подкрепа и вяра.
– Кога осъзнахте, че сте влюбена в него? Кой прави повече компромиси в отношенията ви?
– Преди много, много години. Може би той прави повече компромиси, но не мисля, че трябва да ги броим. Когато двама души се обичат, имат големи цели и искат да растат заедно, няма компромиси – има само стъпки към тези цели.
– Казвате, че не вярвате в предначертаното на пистата. А в живота? Вярвате ли в кармата и съдбата?
– Ако вярвахме, че всичко е предначертано, каква мотивация бихме имали да работим за мечтите си? Това би означавало да се откажем от отговорност и да се превърнем в жертви на съдбата.
– Чувствали ли сте се някога жертва?
– Ако не вярвах в себе си, отдавна щях да съм се отказала – както от спорта, така и от проектите след него. Всяка стъпка в живота си правя с вяра, желание да се уча и да вдъхновявам хората.
– Какви са бъдещите ви планове?
– 2024 е олимпийска година – очакват ме много проекти, вдъхновяващи инициативи и нови предизвикателства. Най-близкото събитие е второто издание на “Всички възможни победи” на 17 февруари – готвим изненади и ще бъде незабравимо!
Ивет Лалова-Колио е една от най-успешните български лекоатлетки, специализирана в спринта на 60, 100 и 200 метра. Европейска шампионка на 100 м (2012) и 200 м в зала (2005), национална рекордьорка на 100 и 200 м в зала.
Участвала е в 5 олимпиади – Атина (2004), Пекин (2008), Лондон (2012), Рио де Жанейро (2016) и Токио (2020).
0 Comments