Тайбе Юсеин покори за първи път световния връх. На първенството на планетата в Будапеща националката победи Якако Кавай (Япония) с 6:2. До момента 27-годишната Тайбе имаше два сребърни медала от световни първенства. 2018-а е най-успешната й година до момента. Преди няколко месеца тя стана европейска шампионка на първенството в Каспийск (Русия). Не познава вкуса на загубата от август 2017 година, побеждавайки наред.
Тя е единствената ни състезателка с титли от световно и европейско първенство в олимпийските видове спорт през 2018 година.
След разочароващото представяне на Олимпиадата в Рио де Жанейро 2016, на която остава 13-а, Юсеин е на път да се откаже от борбата. Но в спорта я връща треньорът Петър Касабов, с когото става и №1 в света при девойките през 2011-а. По думите й той успява да я вкара в правия път.
Световната шампионка даде откровено интервю пред БЛИЦ, в което говори за големия си успех, трудностите, през които е преминала, както и по много други теми:
– Честита световна титла! Отмина ли eуфорията вече?
– Благодаря! Да, поотмина eуфорията, макар че все още имаме ангажименти, предимно с награждавания. Много е хубаво, виждам, че оценяват труда, който съм положила. Това само може да ме радва и мотивира занапред. Чувството е много приятно. Обръща ми се повече внимание сега, което е логично. Все пак ставам световна шампионка за първи път при жените. (б.р. – Тайбе е световна шампионка и за девойки – 2011 г.).
– От седем години нямахме световна титла при жените. Последната беше на Станка Златева (2011-а в Истанбул). Как си обясняваш този факт и колко трудно ти беше да триумфираш на шампионата на планетата в Будапеща?
– Изключително трудно, защото положих доста саможертви. Не само в тренировките, а и с хранителни режими, социалният ми живот остана на заден план, много лишения. А относно това, че седем години нямахме световна титла при жените, може би се дължи на факта, че има преход между поколенията. Нормално беше да се получи тази дупка. Важното е, че сегашното поколение ни е много добро. Носим медали, определено имаме потенциал. Смело мога да заявя, че работим в правилна посока.
– Чувстваш ли се звезда?
– О, не, разбира се. Каква звезда съм аз? Не летя в облаците, знам, че искам да постигна още по-големи успехи. Продължавам да работя и съм здраво стъпила на земята.
– Повече са хората, които ти се радват, или тези, които ти завиждат на успехите?
– Усещам любовта на хората. Непознати ме спират по улицата, в магазините… Разпознават ме и ми се радват, което много ме ласкае и ме прави щастлива.
– По-рано през 2018-а спечели и европейската титла на шампионата в Каспийск (Русия). Определено тази година е най-силната ти до момента.
– Така е. Това е най-силната ми година. Радвам се, че успехите най-накрая дойдоха. Започнах да показвам възможностите си не само на тренировките, а и на състезанията. Фактът, че нямам загуба през 2018 година, ме прави още по-горда. В последните вече около 40 излизания на тепиха все съм победителка.
– Спомняш ли си кога за последно загуби?
– На световното първенство в Париж през 2017 година. (б.р. – Тайбе отпада на 1/8-финалите от нигерийка – през август).
– Докога можеш да продължиш отличната победна серия?
– Много ми се иска чак до Олимпиадата в Токио да бия наред. И там най-вече. И аз като всеки спортист изгарям от желание да се окича с олимпийски медал. Целта е изключително трудно, но не е непостижима. Точно за това работим.
– Сънуваш ли вече Токио 2020?
– Рано е още. Опитвам се да не мисля още отсега за Олимпиадата и да не си вкарвам напрежение. Но понеже съм искрена, не мога да скрия, че тайничко си мисля за Токио 2020 и това какво ще се случи там. Мечтая, но и работя здраво.
– Как преживя кошмара от провала в Рио 2016, където загуби още в първата си схватка?
– Човек се учи от грешките. Може би, ако бях успяла в Рио, сигурно сега нямаше да ме интервюирате като световна шампионка. Истината е, че тогава не издържах на напрежението. А то наистина беше супер огромно. Очакванията към мен бяха много високи, което беше нормално, предвид това, че бях спечелила олимпийска квота като медалистка от световното първенство в Лас Вегас през 2015-а. Много исках да стигна до медал и в Рио, но прегорях. Сама си вкарах доста напрежение.
– Как успя да се завърнеш по-силна? След Рио 2016 възнамеряваше да спираш с борбата.
– Треньорът Петър Кaсабов е големият „виновник“, накарал ме да преосмисля решението си. Той усети, че се отклонявам от правия път и бързо успя да ме вкара в релси. Познаваме се от доста години, но започнахме да работим по-усърдно след Олимпиадата в Рио, когато ми стана личен треньор. Ако не беше Касабов, сега нямаше да говорим за световната ми титла. Половината медал е негов, дори повече от половината. Изключително много съм му благодарна. Защото наистина смятах да се отказвам след провала в Рио. Разочарованието беше голямо. Имаше период около месец, в който не знаех дали искам да продължа. Бях се затворила в себе си, виждах се само с близките си. Не знаех кой път да поема, тъй като до следващата Олимпиада са 4 години. Трябваше да бъда сигурна дали мога да тренирам през целия този период, дали ще успея да се реализирам до Токио 2020.
– С какво смяташе да се захванеш тогава, мислила ли си по този въпрос?
– Бях се откъснала от всичко. Реших да прекарам време със семейството, бях при родителите ми. Преди Олимпиадата имах период от шест месеца, в който не се бях прибирала у дома заради лагерите и състезанията. Просто исках да се отърся от всички емоции. Не съм мислила с какво мога да се захвана. Добре, че се намеси Касабов и размислих.
– Как те посрещнаха в родното ти село Мъдрево?
– Още не съм ходила там, в София съм. Знам, че са ми организирали много приятно посрещане, подготвят ми изненада.
– Колко трънлив е пътят от едно малко селце до световния връх?
– Никак не е леко. Както имаш хубави моменти, така и много трудности. Трябваше да израсна отделно от семейството ми, минах и през тежка травма. Когато отидох в Русе, бях малка – шести клас. Там завърших средното образование. В Юнак Локомотив (Русе) започнах с борбата. Треньорите и учителите ми помагаха много. Но беше трудно – ново училище, нови приятели. Лесно се адаптирах. Силно желаех да стана най-добрата боркиня.
– Как е животът в Мъдрево? И родното ти село ли опустява като голяма част от малките селца в България?
– Безработица е като във всички малки населени места. Изключително рядко ходя в Мъдрево. Може би само по веднъж в годината. Няма за какво да ходя там, тъй като близките ми са по градовете. Само приятели имам в Мъдрево.
– Къде живеят родителите ти и с какво се занимават?
– Баща ми е в Русе, работи в строителството. Майка ми и брат ми са в Германия. Майка ми е детска учителка, а брат ми електротехник.
– Защо заминаха?
– За да работят. В чужбина има повече възможности.
– След Рио 2016, ако се беше отказала от борбата, щеше ли да заминеш при тях?
– Може би.
– Имало ли е вариант да се бориш за други страни? Получавала ли си предложения?
– Скоро не съм получавала, но преди имаше. Офертирали са ме. Когато бях по-малка, се опитваха да ме примамят, но не съм се изкушавала. Не предавам България! Щом родната федерация по борба в лицето на Валентин Йорданов винаги ми помага, аз не мога да се обърна на друга страна. Не мога да захвърля нещата с лека ръка.
– Кои държави са те примамвали?
– Турция и Азербайджан основно. Предложенията бяха за по-добри финансови условия, но винаги ги отклонявах.
– Какво е България за теб?
– Гордост! Когато чуя химна и… Чувството е невероятно. Надявам се да го слушаме по-често на големи форуми, не само в борбата, а и в другите спортове. Това е най-хубавото нещо – целият свят да слуша химна на България.
– Защо смяташ, че точно ти си най-достойната за Спортист на годината?
– Не съм убедена, че ще стана, но се надявам да спечеля. Станах световна и европейска шампионка през 2018 година, нямам загуба… Спортист на годината е най-престижната награда за България. Голямо възнаграждение за положения труд е, ако получиш това изключително признание.
– Къде пазиш медала от Световното?
– Все още е в мен, вкъщи. Като отмине еуфорията, ще го поставя при другите медали, които са в вкъщи в Русе – в малкия ми музей, така му казвам.
– На кого го посвещаваш?
– Категорично на треньора Петър Касабов, вече обясних защо.
– Какво си научила от Станка Златева, с която си била по лагери и състезания?
– Най-вече борбеност. Тя ми беше идол. Най-добрата боркиня, учих се от нея.
– Може ли да я задминеш по успехи? Златева е петкратна световна и шесткратна европейска шампионка.
– Не държа да я надминавам по световни титли. Много искам да спечеля това, което тя не успя – олимпийската титла.
– Кои са другите ти идоли?
– Валентин Йорданов. Възхищавам се на още един голям борец от русенската школа, в която проходих – Валентин Гецов. Легендата Александър Томов също ми е идол.
– Някога посягала ли си към допинга?
– Не. Аз съм в списъка на Международната антидопингова агенция и подлежа на внезапни проверки. Често ми идват на гости. Винаги знаят къде съм, длъжна съм да ги уведомявам. Събуждали са ме в 6 часа сутрин, за да ме проверяват. Нищо не взимам.
– През какви контузии си преминала?
– 2008 година претърпях реконструкция на предна кръстна връзка на коляното при д-р Хубенов. Бях малка тогава – 17-годишна, беше много плашещо. Не знаех дали пак ще мога да се състезавам. Седем месеца не бях тренирала в залата. Когато мина рехабилитацията, започнах да ходя лека-полека на фитнес, да тичам… Почувствах, че след всяка тренировка увереността ми се връща, че нещата ми се получават. Да чукна на дърво, след това не съм имала сериозни контузии, които да ме изкарват извън строя за месец и повече.
– Вярно ли е, че майка ти първоначално е резервирана към увлеченията ти по мъжкия спорт?
– Тaка беше, а и сега все още не държи да тренирам борба. Като всеки родител тя не иска да бъда наранявана. Не иска да имам контузии. Но вече е свикнала.
– Олимпийският шампион и почетен вицепрезидент на федерацията ни по борба Валентин Йорданов продължава ли да ти помага?
– Той е направил много за мен. Валентин Йорданов не ми е отказал нищо, за което съм го помолила, когато съм имала нужда. И все още е така, за което съм му страшно благодарна. Той беше и един от първите, които ме поздрави след спечелената световна титла, дойде при мен веднага след финала.
– Студентка си в НСА, посещаваш ли редовно лекциите?
– Четвърти курс съм специалност „Треньор по борба“. Имам още една година до завършването. Малко ми е трудно, защото не мога да се присъствам винаги на лекциите. Опитвам се да ги съчетавам с тренировките и натоварения график. Преподавателите ме разбират, благодаря им.
– След години очевидно ще се занимаваш с треньорство, борбата ли е животът ти?
– В момента съм в борбата и най-логичното е да уча за треньор. Надявам се един ден да работя с подрастващите и да им помагам. Ще бъда много щастлива, ако успея да им дам нещо и да ги науча да постигат успехи за България като мен.
– Гледаш ли футбол?
– Да, тенис също.
– Левски или ЦСКА?
– Левски, разбира се. Все пак съм състезателка на Левски.
– Посещаваш ли футболни мачове на „Герена“?
– Сега нямам възможност. Иначе много искам, а и ще отида на „Камп Ноу“, защото симпатизирам на Барселона. Меси и Коутиньо са ми любимци.
– Кои тенисисти харесваш?
– Федерер и Джокович. Заради Роджър започнах да гледам тениса.
– Какво обичаш да правиш в свободното време?
– Да се разхождам сред природата, а и из моловете. Обичам също да гледам телевизия вкъщи и да чета книги.
– Какво четеш в момента?
– Понеже съм фен на автобиографиите, наред е тази на Христо Стоичков. В момента чета автобиографията на Агата Кристи. Вече прочетох на Андре Агаси, Боян Петров и Юсейн Болт, а една от любимите ми е на Уинстън Чърчил.
– Отделяш ли време на социалните мрежи?
– Определено не, дори почти не влизам във „Фейсбук“. Нямам време за губене.
– Какво искаш да ти се случи в близко бъдеще?
– Да продължа с успехите. Родната борба се развива много добре и се надявам да носим още титли и медали на България. Важно е догодина да затвърдим успешното представяне и на Световното, на което ще се раздават квотите за Токио 2020. На Олимпиадата трябва да покажем високо ниво и да зарадваме всички българи.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
ТОВА Е ТАЙБЕ ЮСЕИН
Родена: 4 май 1991 г. в Кубрат
Състезател на клуб Левски
Предишни клубове: Юнак Локомотив (Русе)
Настоящ личен треньор: Петър Касабов
Предишни треньори: Сава Савов, Симеон Щерев
Успехи:
1 място СП 2018
1 място ЕП 2018
2 място ЕП 2017
3 място СП 2015
3 място Европейски игри 2015
3 място ЕП 2014
3 място СП 2014
2 място СП 2012, 2013
2 място 2010, 2011
1 място СП 2011 за девойки
3 място СП 2009, 2010 за девойки
3 място ЕП 2009, 2010, 2011 за девойки
3 място ЕП 2006 за кадетки
Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!
Източник: Блиц
0 Comments