0
Все 2 лева… а различна стойност…
Бензиностанция. Спирам на колонка. Няколко секунди по-късно на колонката до мен спира дама.
Излизайки от колата си, докато дамата е още в нейната, казвам на момчето, което е на смяна:
– Здрасти. Обслужи първо дамата. Аз съм ок, ще изчакам.
Той завърта глава наляво и надясно. Чудя се това знак „Не“ ли е…? Очите му показват несъгласие. Доближава ме. Навежда се към мен. Прошепва ми:
– После нея. Първо теб. Нищо че е дама. Ще ти кажа после защо. Изчакай ме.
Скок във времето…
Дамата е заредена – потегля. Аз съм зареден – оставам.
Момчето споделя с мен:
– И двамата зареждате тук от време на време, нали?
– Явно, щом казваш.
– Знаеш ли по какво си ПРИЛИЧАТЕ с тази дама?
– Не.
– И тя, и ти, когато ви измивам стъклата, ми давате бакшиш по 2 лева.
– Е, радвам се за теб…
– Чакай, чакай – прекъсва ме – а знаеш ли каква е РАЗЛИКАТА между вас?
– Не.
– Тя ми хвърля двата лева все едно съм ѝ прислужник нек’ъв, на който дава милостиня!
– Слушам те…
– А ти ми даваш двата лева с благодарност. Държиш се с мен все едно ти правя голяма услуга.
– Ама ти наистина ми правиш услуга.
– Не, това ми е част от задълженията. Друго е важно! С теб се чувствам уважаван. Разбра ли сега РАЗЛИКАТА между теб и нея?
– Разбрах. Благодаря ти.
– Аз ти благодаря.
Все за 2 лева става въпрос, а каква разлика в стойността им!
„Какво правим“ е толкова важно, колкото и „Как го правим“!

Харесайте и Споделете с вашите приятели!

0
informativno-admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *