Айла (6 г.) и Медисън (8 г.) много тъгуваха за татко си, Брайън. След като той отиде в „небесния си дом“, двете не бяха крали заедно сладкиши и сладолед от кухнята посред нощ, не бяха „обединявали сили“ да дразнят майка си, нито бяха ходили на пазар. Защото без татко Брайън тези неща просто не бяха забавни.
„Разглезваш ги тия момичета, Брайън!“ — караше му се жена му Линда. „Защо се съюзявате срещу мен? Знам, че им крадеш от килера за твоите малки ангелчета!“
„Е, ще ги глезя до края на живота си!“ — казваше Брайън с широка усмивка. „Винаги ще са на първо място за мен, докато съм жив! Съжалявам, скъпа, но вече си имаш конкуренция. Но, знаеш, че обожавам всичките си момичета — включително и теб,“ и я прегръщаше.
Такъв беше Брайън — успяваше да балансира всяка ситуация. Беше идеалният семеен човек. Но след като почина, нещо се промени. Айла и Медисън станаха много тихи, а Линда… и тя се бореше да приеме смъртта му.
Все пак последните ѝ спомени с Брайън бяха ужасяващи. Той издъхна пред очите ѝ, а тя не можа да му помогне. „Четвърти стадий рак“ — бяха казали лекарите на Линда. Започнаха лечение и дадоха всичко от себе си за Брайън, но загубиха битката, а страшната болест победи.
Смъртта не може да разруши връзките, изградени с любов.
Здравето на Брайън продължи да се влошава и една сутрин той просто не се събуди. Айла и Медисън бяха спали до него в болничното легло предната вечер. Той беше помолил Линда да ги остави при него за през нощта. Може би е усещал, че това ще е последната му нощ с дъщерите му.
„Време на смърт: вторник, 4 сутринта…“ — обявиха лекарите онази сутрин, след като Линда звънна разтревожена, понеже Брайън не вдигаше телефона. Те ѝ хвърлиха съчувствен поглед, преди да покрият някога усмихнатото му лице с бял болничен чаршаф. Брайън си отиде. И нямаше да се върне. Линда беше съсипана.
След смъртта на Брайън, Линда не можеше да се съвземе, колкото и да се опитваше. Момичетата ѝ бяха по-силни от нея. Те поне присъстваха на погребението. Линда не понесе да види как го заравят в земята.
„На рождения ми ден искам моите малки момичета да изглеждат най-красиви, а аз съм любопитен да видя какво ще облекат. Обещавате ли да дойдете при татко и да ми покажете красивите си дрешки, момичета? Виждате ли, възможно е татко да не е с вас тогава, но трябва да ми обещаете, че ще изглеждате великолепно,“ — това бяха последните думи на Брайън. Това беше последното му желание — момичетата да го посетят на рождения му ден.
Така че предния ден момичетата помолиха Линда да ги заведе на пазар.
„Мамо,“ обади се малката Айла. „Татко обичаше моята червена рокля. Той ми я подари за рождения ден. Искам червена рокля.“
„Избери нещо и за мен, мамо,“ предложи Медисън. „Искам да е в любимия цвят на татко.“
„Аз… не мисля, че имам време, момичета,“ опита се да избегне темата Линда. Все още скърбеше за Брайън и не беше готова да приема каквото и да е „справяне“ със загубата.
„Но трябва да посетим татко!“ — възкликна Айла. „Той ме помоли да облека нещо красиво на рождения му ден. Помоли и Медисън.“
Очите на Линда се насълзиха. Тя беше толкова погълната от скръб, че беше забравила рождения ден на Брайън.
„Какво ви помоли?“ — попита Линда със сълзи в очите.
„Татко искаше да ни види с красиви рокли на рождения си ден. Трябва да го посетим, мамо,“ каза Айла. „Хайде, побързай! Трябва да отидем на пазар!“
„Кога ви каза това?“ — попита Линда. „Аз… аз не знаех…“ Нямаше представа за последното желание на Брайън.
„В нощта преди да умре, мамо,“ разкри Медисън. „Той държеше ръцете ни и каза, че иска да ни види в красиви дрехи на рождения си ден. Мамо, мисля, че трябва да го направим за него. Знам, че си много тъжна, но моля те?“ Тя покри ушите на Линда с ръце. „Знам, че много ти липсва татко, но трябва да го направим за Айла. Тя много тъгува за татко.“
Медисън винаги беше умно дете. Разбираше неща, които други деца на нейната възраст трудно биха осмислили. Накрая тя убеди Линда да отидат на пазар.
„Добре тогава,“ съгласи се Линда. „Ще ви вземем най-хубавите дрехи, за да види татко какво изпуска, като не е с нас! Ще съжалява, че ни остави така!“ — каза Линда и изведнъж се разплака, а момичетата я прегърнаха, за да я утешат.
„Татко не иска да те вижда тъжна, мамо. Знам го…“ — прошепна Медисън, потупвайки майка си по гърба.
На следващия ден, на рождения ден на Брайън, двете момичета облякоха новите си дрехи и се хванаха за ръце, докато вървяха към гроба на баща си. Линда вървеше зад тях.
Щом се озоваха пред надгробния камък на Брайън, момичетата забелязаха две красиво опаковани кутии с изписани имената им отгоре и малък стикер, който показваше, че са от Брайън.
„Мамо!“ — обърна се Айла към Линда. „Виж, татко ни е пратил подаръци! Той е шегаджия! Не знае, че ние трябва да му подарим нещо за рождения му ден,“ и се засмя.
Медисън хвърли поглед към Линда, който ѝ подсказваше, че разбира как Брайън не е могъл да им изпрати тези подаръци наистина. Мъртвите не пращат подаръци.
„Е, може би е скучал без дъщерите си. Хайде, отворете кутиите, момичета,“ подкани ги Линда с ободряваща усмивка.
Докато двете момичета разопаковаха кутиите, Линда трябваше да скрие сълзите си. Айла се усмихваше широко от радост, докато Медисън плачеше за първи път след смъртта на Брайън.
Във всяка кутия имаше чифт прекрасни пантофки „Мери Джейн“ и писмо от Брайън.
„Обувки!“ — извика развълнувано Айла. „Толкова са красиви, мамо! Любимият ми цвят… розово!“
В писмото се четеше:
„На моите най-красиви момичета,
Някои ангели тук, на небето, са изненадани колко красиви могат да бъдат две малки момичета! Казват, че сте най-прекрасните деца, които Бог някога е създавал. Татко вижда колко сте очарователни в новите си дрешки. Но исках да ви направя още по-красиви, затова ви купих тези обувки. Надявам се да ви харесат.
Виждате ли, татко не е край вас, но винаги е в сърцата ви. Знам, че вече не ядете бисквити и сладолед. Не казвайте на мама, но аз знам, че тя е напълнила килера с огромни кутии с бисквити. Видях я да го прави. Следващия път, когато ме посетите, искам да чуя истории как сте успели тайно да си откраднете малко зад гърба на мама. Само защото татко не е тук, не значи, че няма да безпокоим мама! Искам да сте щастливи и да се усмихвате всеки ден. Не е нужно винаги да сте послушни. Сигурен съм, че дори на мама ѝ писва от това.
И благодаря, че ме посетихте и ми честитихте рождения ден, момичета. Татко ви обича и му липсвате.
С обич за моите прекрасни дъщери,
Брайън.“
„Ъм… това е прекалено дълго за мен!“ — оплака се Айла. „Медисън, какво е написал татко?“
Медисън прегърна силно Айла. „Написал е, че е щастлив там, където е, Айла, и иска ние също да сме щастливи. Казва, че му липсваме. Благодаря ти за всичко, мамо,“ добави тя, знаейки, че кутиите са от нея. „Благодарим ти, че ни доведе тук.“
Линда се усмихна и прошепна: „И аз ви обичам и двете,“ като благодари на дъщерите си, че са ѝ помогнали да излезе от тъгата и са ѝ дали сили да посети Брайън.
0 Comments