Баба и дядо на по осемдесет и няколко години си говорят:
– Тодоро, ма, повниш ли, ма, кът бяеме млади, ма, кът та чаках на чешмата у пулунощ и кат се цъливахме?
– Пуу, не моа го забрая!
– Искаш ли нощеска да тъ чакам пак по къснити чъсуве – да си припомним млъдусттъ, ма?
– Харно бе, Стойо. Айде, ду нощеска!
Отива дядото и чака, чака, а бабата я нема. На сутринта пристига прясна, прясна:
– Тодоро, ма, що ни дойде, ма?
– Стойо, не съ пръй на улаф! Много добре знайш, чи мама по тия часове на нощтъ не мъ пуска.
Виц 2:
Въпрос:
– Защо червенокосите са по страстни?
Отговор:
– Защото, ако ти е ръждив покривът, в мазето винаги е мокро.
Виц 3:
По какво си приличат малката заплата и голямото деколте? Приличат си по това, че едва-едва покриват най-важното…
0 Comments