В едно българско село в далечното минало съществувал обичай – когато в първата брачна нощ булката била девств*на, на сутринта младоженецът изваждал пушката и гръмвал три пъти във въздуха.
Заженила се наша Мара. Сватба за чудо и приказ. Вечерта се усамотили с младоженеца в стаята и Мара се примолила:
– Виж сега, мъжо! Преди време се излъгах с едно момче и не съм девствена. Ако можеш, прости ми и запази честта ми! Ще ти бъда вярна опора до края на живота ми, ще си изкупвам греха всеки ден.
Какво да прави мъжът, бил с меко сърце и на сутринта гръмнал с чифтето три пъти. Всички роднини – радостни, селото също се зарадвало на щастието на младото семейство.
Но онзи първият, който бил отнел девствеността на булката, чул гърмежите и се запитал:
– Абе аз на моя ли да вярвам или на пушката?
Виц 2:
Интервю:
– Умеете ли да работите добре в екип?
– Не.
– Вълк-единак, значи?
– Не, аз и сам не работя добре.
Виц 3:
Обява:
Търся млада баба. Най-много на едно внуче…
0 Comments