Рибар видял нещо странно върху айсберг насред морето. Приближил се и не повярвал на очите си

Лабрадор е провинция, разположена на източното крайбрежие на Канада. Климатът е суров и контактът с външния свят е много минимален.

Хората и животните са принудени да живеят с това, което им даде природата. Риболовът е добра индустрия, затова много хора прекарват дните си в открито море.

Докато са на борда на лодка за риболов на раци край бреговете на Лабрадор, Канада, жена на име Малори Хариган и нейните колеги забелязват нещо необичайно. Попаднали в ситуация, която смятали за невъзможна…

Там, на около 4 мили от брега, имало доста голям айсберг с форма на гъба – и неволен пътник, блокиран на върха му.

Малкото „сиво нещо“ върху айсберга сякаш се опитвало да оцелее в студа.

„Мислехме, че е малко тюленче“, казва Хариган пред The ​​Dodo.

Но след това се вгледали по-отблизо.

Оказало се, че животното, яздещо айсберга, не е от морски вид. Това била арктическа лисица – и тя била в истинска беда.

Те знаели, че не могат да я изоставят на произвола на съдбата. Трябвало да действат бързо.

Вместо да оставят лисицата да се изправи пред мрачната участ, която я очаква, Хариган и нейните колеги решили да се опитат да помогнат. Те спрели до айсберга в лодката си и изкарали уплашения корабокрушенец на безопасно място.

„Успяхме да я качим на борда, въпреки че се бореше да не се качи“, казва Хариган. „Знаехме, че сме единственият му шанс за оцеляване, тъй като ветровете се бяха променили и изтласкваха целия лед по-навътре в морето.“

Лисицата била загубила всякаква надежда, че ще се спаси, но ето, че помощта дошла.

Хариган и другите спасители бързо сглобили малко легло на борда на лодката си и предложили храна на изтощеното животно, за да може то да възвърне топлината и силата си.

След това започнали пътуването обратно към сушата заедно.

След като се върнали на пристанището, Хариган и екипажът дали на мъжката лисица още малко храна – и след това я пуснали на свобода.

„Оставихме го в една стара кучешка колиба“, казва тя. „Отърси се и това беше!“

Отнело е само няколко минути на Хариган и останалите да дадат всичко от себе си, за да спасят лисицата, но тази проста проява на доброта променила всичко за животното.

„Радваме се, че спасихме животно“, казва жената, отбелязвайки, че лисицата изглежда добре и се появява от време на време, за да напомни на своите спасители за живота, който са спасили.

„Все още успяваме да го видим от време на време!“.