Той държеше огромен портфейл. Мъжът се приближил до старицата и я попитал: – За колко продавате носните си кърпички? – За 50, но ще ви ги дам за 40. – Защо са толкова евтини? Те са ръчна изработка! -Аз ще взема чорапите и шаловете. Но по 50 броя от всеки.
Ще ги дам на всички мои колеги и приятели. Между другото, живееш ли далече? – Не, сине. Точно зад ъгъла. – “Тогава аз ще те заведа там. Беше се стъмнило и доколкото можех да видя, нямаше улично осветление. Мъжът сложи баба си на предната седалка, закопча й колана, включи отоплението и потеглиха, като си говореха по пътя.
– “Къде живеят децата ви? Отишли ли са да превземат столицата? – Не, внучките ми. Те са в рая от 20 години. Съпругът ми също почина, вкъщи има само снимки. Вече съм над 80 години, но все още ходя на гроба им всяка вечер. По цяла нощ плета чорапи и шалове, а през деня ги продавам тук.
Докато слушаше, мъжът за миг се пренесе в детството си. Спомнил си баба си, която му готвела вкусна елда – защото нямали пари за друго – четяла му приказки, прегръщала го и си лягала… -О, това е, там сме. Ще го взема оттук нататък. Благодаря ви много…
Когато тя слезе от колата, мъжът не си тръгна.Той забеляза, че старицата е дошла до колибата, чиито стени и покрив едва се изравняваха. На следващата сутрин старицата се събудила и някой почукал на прозореца ѝ. Тя погледнала навън и там бил онзи мъж. – “О, сине, какво стана? Не ти ли харесаха чорапите?” -Не, бабо, донесох ти нещо…
Когато старицата излезе на верандата, към нея се приближи мъж, който държеше няколко торби с храна, лекарства и топли дрехи. – “Това е за първи път. Днес майсторите ще дойдат и ще поправят покрива ви. Друг екип ще донесе котела и ще го монтира. Бабата се разплака и не можеше да повярва на щастието си. Тя прегърна мъжа си с треперещи ръце и разбра, че на света все още има ангели – само че не всички са с крила.
0 Comments