Не изпускай тези оферти:
Куче се скитало из гората и изведнъж видяло огън, а до него Човек. На кучето му било много студено, то много искало да се доближи до топлия пламък на огъня, но не смеело.
Същевременно Човекът много искал да яде, но трябвало да стане и да отиде в гората на лов, а вече било тъмно и не смеел…
В този момент от храстите излязло Куче с дивеч в зъбите. Кучето бавно се приближило и поставило плячката в краката на Човека. В знак на благодарност Човекът повикал Кучето край огъня.
Двамата споделили късната си вечеря и седнали да гледат звездите. На Човека му се приискало да протегне ръка и да зарови пръсти в гъстата кучешка козина, а Кучето в този момент мечтаело да усети допира на човешка ръка…
Заспали сгушени един до друг.
Тази нощ за първи път страхът и студът на суровия древен свят отстъпили. И на сутринта Кучето разбрало, че вече не може да си тръгне, а Човекът разбра, че не може да го пусне.
Тогава Кучето казало: „В знак на вечна преданост, давам ти, Човеко, единственото, което имам – живота си. Сега той принадлежи на теб!“
А Човекът отговорил: „В знак на вечна благодарност обещавам да пазя твоя Дар на най-надеждното място – в сърцето си! – Човекът протегнал ръка – кучето пъхнало лапата си в нея.
И в този момент празнотата в душите им изчезнала…
.. Много време минало оттогава, но светлината на този древен огън все още живее в очите на Кучето. Те се взират с надежда в лицата на хората, опитвайки се да видят там взаимни топли отражения , но огнените искри отдавна са угаснали – Човекът започнал да пази в сърцето сси само практични неща и скоро Дарът на кучето вече нямал място в него.
Тогава Човекът хвърлил този Дар обратнона Кучето. Казал му: „Вземи го“ и продължил по пътя си.
Кучето не успяло да вземе обратно своя Дар, оказало се, че то не знае как да наруши Клетвата си и се оттеглило тихо в сенките. Кучето просто гледало заминаващия си Човек, без да сваля поглед от безгрижния му и безразличен гръб, помръкналоот мъка, а неговият Дар – неговият Живот – останал да лежи на пътя.
С времето то се изморило от самота, предателства и сега вече не изглежда като съкровище за Човека. Обикновено Човека не го забелязва, но ако внезапно се натъкне на него, го премахва от пътя си, без да се замисли.
Човека все няма време, все търси нещо в необятния свят и намира много неща, но нищо не може да възкреси светлината в очите му и затова в тях има студ и мрак.
А Кучетата живеят и умират в очакване на чудо. Те вярват, че един ден Човекът ще се сети и ще извика:
„Имам нужда отново от твоята любов и преданост, само те могат да ме спасят от самотата и да съживят мразовитото ми сърце. И пак ще се погрижа за теб, както обещах тогава, върни се, Приятелю!“
Тогава Кучето ще се усмихне и ще отговори:
– Няма нужда да се връщам, винаги съм бил до теб, Човеко!
Мислите ли, че това е само приказка? Ами тогава погледнете в очите на всяко Куче, което срещате.
0 Comments