На Централна гара – София една бабичка се качила във влака за Бургас. Влязла в първото купе. То било пълно с възрастни хора. И ги попитала:
– Прощавайте! Тука някой има ли внуци?
Хората отговорили в хор:
– Да, всички имаме.
Старицата продължила нататък. Влязла в следващото купе. То било пълно с хора на средна възраст. И ги попитала:
– Прощавайте! Тука някой има ли внуци?
Двама-трима кимнали утвърдително:
– Да, имаме.
Бабичката продължила нататък. Накрая стигнала до последното купе. То било пълно със съвсем млади хора. И тя отново попитала:
– Прощавайте! Тука някой има ли внуци?
Младежите се засмели:
– Ние още деца нямаме, пък камо ли внуци!
Бабичката грейнала от радост:
– Чудесно! Може ли да пътувам при вас?
Те отговорили любезно:
– Заповядайте! Но защо ни зададохте такъв въпрос?
Старицата обяснила:
– Сега, искам чак до морето да ви говоря за моите внуци. А много мразя някой да ме прекъсне и да почне да говори за неговите.
Виц 2:
– Мадам, гледам ви и просто нямам думи!
– А пари имаш ли?
Виц 3:
Между приятели:
– Вчера видях жена ти да се натиска с един пред кино „Глобус“.
– А, то пък едно кино…
0 Comments