Със съпруга ми Максим ме запозна моята приятелка Наталия, която живееше в съседство с него. От самото начало Максим започна да проявява интерес към мен и да прави комплименти.
И аз го харесах – добър и приятен човек. Година след като се запознахме, се оженихме и Наталия стана кръстница на сина ни.
Родителите на Максим живееха далеч, на 300 километра от нас. Затова се запознах с майка му и баща му само няколко седмици преди сватбата. Не мога да кажа, че не ги харесвах, но и не изпитвах много симпатия. Има определено чувство, когато осъзнаеш, че човек не е твой тип.
Сега обаче, пет години по-късно, свекърва ми се страхува дори да ни се покаже. Тя вярва, че съм настроил единствения й син срещу родителите му и всичко започна с един рожден ден.
Тогава Максим навършваше 25 години. Планирахме да празнуваме на открито с приятели, да отидем сред природата, да направим барбекю и да си прекараме добре. Времето през май е отлично, слънчево, а дните вече са по-дълги. Поканихме приятели, купихме месо, зеленчуци, вода, взехме шишове и дърва от родителите ми. Дори си донесох спрей против комари, за да не ни провали някой празника!
Но в навечерието на празника свекърва ми ми се обади:
– Готови ли сте за празника?
– Да, току що мариновах месото. Просто остана да вземем одеяло и сгъваеми столове.
– За какво?
– Как „за какво“? Ще празнуваме на открито, само на десет минути от града.
– НКъде по-точно? Максим става на 25, това е важна дата! Не искате ли и ние да дойдем? Аз и родата му вече пътуваме към вас!
– Значи сами се поканихте да се присъедините към нас? Но ние не сме ви канили…
– Аз съм му майка, така че няма нужда от глупави идеи!Ние идваме, с нас са братята ми, леля ми и кумата ми, която току що пристигна от Италия. Трябва да я посрещнете!
Стоях в кухнята и не знаех какво да отговоря. Свекърва ми непрекъснато ми диктуваше списък със салати и десерти, които трябва да приготвя. Просто бях обзета от отчаяние от такава мания.
Когато съпругът ми видя, че съм разстроена, той попита какво се е случило. Казах му за обаждането на майка му. Той ме погледна и каза спокойно:
– Вече сме решили всичко. Те няма да дойдат никъде. Ще постоят на вратата и ще си тръгнат. Е, мама винаги е обичала да отговаря, но ние няма да променим плановете си. Сега разбираш ли защо избягах от нея на 300 километра?
Изключихме си телефоните и отидохме с приятели сред природата да си направим барбекю. Прекарахме страхотно: Играхме с топка, на бадминтон, някой дори донесе китара. Всички ме хвалеха колко вкусно съм мариновала месото. Беше страхотно!
Когато се прибрахме вечерта, включихме телефоните – имаше 10 пропуснати обаждания от свекърва ми, 5 от свекъра и още няколко от братята на Максим. Настроението моментално се влоши. Свекървата веднага написа:
„Ти изобщо имаш ли съвест? Стояхме пред вратата ви с часове! Съседите вече започнаха да се заканват, че ще викнат полиция. Добре, че хванахме последния влак, иначе щяхме да нощуваме на гарата!“
Тя дълго крещеше в слушалката, но Максим бързо овладя ситуацията.
„Това е, те повече няма да идват тук“, каза той.
И беше прав. Минаха пет години и сега свекърва ми винаги се обажда месец преди празниците – било то рожден ден, Коледа или Великден – и уточнява плановете си. Изглежда вече не иска да стои пред вратата ни и отново да се вози обратно.
Така че, ако вашите роднини ви досаждат, не се колебайте да използвате този метод. Работи сто процента!
0 Comments