Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
– Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
– Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
– Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете …
– А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Виц 2:
– Абе пич, що си тъй омърлушен?
– Ами, жената вчера ме напусна с най-добрия ми приятел.
– Ее, к’во толкова? Жени, колко искаш!
– Знам, ама се притеснявам за приятеля си!
Виц 3:
– Митке… значи нема се успокоиш… трети ден ме няма в къщи и си пребила клюкарките пред блока, ей сега ми се обади домоуправителя!
– А, не бе, басма ще им цепя!
– Вкарала си една у реанимация, друга с комоцио а куцата Надя избегала с двеста!
– Нервират ме бе Наско… ама много!
– А така… не да ме питат постоянно „ЩО СА МИ СИНИ ОЧИТЕ И НЕМАМ ЗЪБИ В УСТАТА!
0 Comments