Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено… И други вицове

Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника – 09:30 ч. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам някой съсед да прави ремонт – няма къртене, пробиване, рязане, заваряване … нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 9:30 – какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък, още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел/слушател на поредната любовна драма на Рич от „Дързост и Красота“. А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен, е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка колко прекрасно може да бъде едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкряска:

– Тока додиии! …