4 пъти се жених, сега пак съм сам

Никога не съм си обяснявал нещата с магии, проклятия и уроки – вярващ човек съм. Но това, което се случва в живота ми от много години, няма никакво нормално обяснение. Понякога, когато наблюдавам приятелите си и техните семейства, си мисля, че наистина съм пълен неудачник. Радвам се, като виждам колко държат на съпругите си и те – на тях, колко са задружни и как разчитат един на друг, колко силни са пред проблемите, защото са по двама. А аз отново съм сам.

Не съм изгубил надежда да намеря жена, с която да живея, с която да делим радости и проблеми, която да ми е опора в добро и зло. Вече съм на 50 години, жених се четири пъти, но нито с една не ми провървя. С Цветелина – първата ми съпруга, се събрахме, едва навършили 20 години. Майка ми, Бог да я прости, я прие и обикна като родна дъщеря. Въпреки това след сватбата заживяхме на квартира – млади бяхме, живееше ни се, искаше ни се да сме отделно. Година по-късно жена ми роди Митко – не помня някога да съм се радвал толкова, колкото на сина си. С нищо не може да се сравни мигът, в който за първи път прегърнах малкия ревящ вързоп. Вярно е, не бях достатъчно зрял за сериозна отговорност като бащинството, но много исках да бъда добър баща и положих големи усилия. Не знам какво й стана на жена ми, но щом Митко навърши две години, тя си събра багажа и ме напусна. На бракоразводното дело заяви, че съм бил алкохолик и грубиян. Няколко пъти след това направих опити да си върна семейството, но Цветелина реши, че е по-добре синът ни да расте без баща.

Известно време живях сам, а като срещнах Даниела, тя стана моята втора съпруга. Запознахме се, когато отидох на гости във вилата на мой приятел. Тя беше негова роднина и всъщност моят бивш колега ни сватоса набързо. Видя ми се хубава и скромна жена и си помислих: защо не! Възпитано момиче, знае как да върти къща, научена е на труд и на уважение, може да направи мъжа си доволен и щастлив. Две години живяхме добре, а на третата се оказа, че е болна от сърце и се налага да я оперират. Операцията мина успешно, Даниела започна да се възстановява, но един ден, когато се прибрах от работа, я намерих мъртва. Лекарите казаха, че сърцето й не издържало. Дълго страдах за нея, защото наистина добре ни беше заедно, но жив човек съм – въпреки болката започнах да се оглеждам за друга жена.

Съдбата ме събра с Мира – мога да кажа, че и досега не съм обичал друга така, както обичах нея. Интересна, непокорна, дива, весела, с уникално чувство за хумор, но… омъжена и с дете. Беше моя любовница и много пъти имах чувството, че в нея живеят две различни жени: едната – мила, нежна, всеотдайна, готова да влезе в огъня за мен; другата можеше да ме смачка с презрението си и с едно помръдване на кутрето. Когато се гневеше, ми се искаше да съм невидим. Тази бясна нейна половина, не подбираше думите си в пристъпите на гняв. Какъв ли не ме наричаше, дори ми посягаше. Тази луда тайна връзка поддържахме четири години, а душата ми все беше разкъсана на две. Мира ме залъгваше, че ще се разведе, и аз й вярвах. Но всъщност тази жена превърна дните ми в кошмар, а нощите – в безкраен копнеж по нея. Оставих я да прави с мен каквото си поиска – отслабнах, остарях, побелях. Тя така и не се разведе – в крайна сметка избра мухльото, за когото беше омъжена и който си затваряше очите пред нейните изневери.
От този ад ме измъкна Павлина. Изглеждаше изстрадала жена, имаше зад гърба си един провален брак. Бившият й бил непоправим женкар и не подбирал с коя ще легне. Прибрах я у дома заедно със сина й и още първия ден се скараха с майка ми. На Павлина не й се занимаваше ни с къща, ни с готвене. Въпреки това побързах да й сложа брачната халка. Грижих се за сина й като за свое дете, сякаш нямах роден син. Третата ми съпруга обаче не искаше Митко – дразнеше се, като идваше у нас, цупеше се, че давам издръжка, и повтаряше, че харча грешни пари за някого, който не ме има за баща. Вече два пъти се бях провалил като съпруг, дългогодишна любовна авантюра още ми държеше влага, затова стисках зъби и мълчах. Търпях претенциите на жена си, пубертетските изпълнения на сина й, кавгите с майка ми… Но с едно не можах да свикна – Павлина беше заклета пушачка и както тя, така и цялата къща вонеше на препълнен пепелник.

Тази драма продължи осем години и завърши в деня, в който жена ми си събра багажа, взе сина си и си отиде. Без „довиждане“, без дори бележка за раздяла. Заряза ме в най-черния период от живота ми. Майка ми беше болна и прогнозите за здравето й не бяха никак оптимистични. Бях съкрушен, а не след дълго разбрах, че Павлина си е намерила млад любовник. Докато дойде време за първото бракоразводно дело, от познати чух, че младежът й бил дузпата заради друга. Тя набързо поиска да се съберем отново, но – както се казва – този филм вече го бях гледал.

След развода известно време бях сам. Обикалях мрачен от стая в стая и навсякъде, като призраци ме преследваха спомените от бившите ми съпруги. Не издържах на напрежението и се разболях. Докато се лекувах, в болницата срещнах Таня. Тя придружаваше възрастна жена, която трудно се справяше сама. Бях впечатлен – толкова мила и грижовна беше към безпомощната дама. Тогава си помислих, че щом е толкова добра и всеотдайна към чужди хора, каква ли ще бъде към собствения си съпруг. А и самотата вече ми тежеше като воденичен камък.

Няколко месеца по-късно Таня стана моята четвърта съпруга. С нея живях най-кратко – едва година. Още, както се казва, не бяхме допили шампанското, когато новата ми жена доведе цялата си фамилия у дома. Може би бях последният, който научи, че жена ми е баба на двегодишно внуче. Сигурен съм, че умишлено беше крила от мен голямото си семейство. За нула време къщата ми се напълни с наакани памперси, мръсни чинии, разхвърляни дрехи и хора, които не се съобразяват с никого и с нищо. На всичкото отгоре никой от тях не работеше, тоест аз трябваше да посрещам разходите им. Търпях, но когато Таня доведе и майка си – дребна женица, която оставяше протезата си във всяка чаша за вода, която видеше, нервите ми не издържаха. Извиках един братовчед на помощ, събрах багажа на целия катун и без да ми мигне окото, ги изпратих да си ходят по живо – по здраво, барабар с бабата.
Сега пак съм сам! Четири пъти се жених, сериозна любовница имах, но съдбата ли ми се присмива, магия ли ми е направена, или чужди грехове изкупвам, не знам. Карък съм и от това май няма отърване.
Един неудачник

Източник: lichna-drama

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *