Зил Акарайвай няма крилете на ангел. Вместо това има лъскав черен мерцедес с мощен двигател и удобни кожени седалки. Този около 40-годишен финансов консултант – строен и спретнат – излиза от колата си, паркирана върху разбития асфалт край държавната болница в нигерийската столица Лагос.
Група социални работници топло посрещат мъжа преди да се захванат за работа – той ги моли за „списъка“.
Подредени върху лист хартия са имената на пациентите, които са в достатъчно добро състояние, за да се приберат у дома. Те обаче не отиват никъде, защото не могат да си платят сметката за лечението.
Зил е срещал хора, които са били принудени да останат в болничното отделение в продължение на шест или дори осем седмици, след като са били изписани.
Някои нигерийски болници предлагат схеми за разсрочено плащане, но дори първата вноска понякога е твърде голямо бреме за хора, които получават изключително малко пари – или изобщо нямат пари.
Докато върви през ронещите се коридори на отделенията на болницата, Зил слуша внимателно коментарите от социалните работници за хората, с които ще се срещне.
В мъжкото отделение плочките отдолу са протрити, боята се лющи от стените и 20 легла са подредени край стените.
Стари вентилатори се въртят отгоре, и сестрите носят еполети на раменете на колосаните бели униформи. Санитар мете с четка и лопатка. Всички правят най-доброто, на което са способни, в тези трудни условия.
Социалните работници водят Зил към леглото на пациент със солидно превързано бедро. Той се навежда и пита с приглушен глас: „Какво се е случило с вас?“. Младият мъж, бръснар, казва, че е бил прострелян от непознат.
Зил го пита как смята да уреди сметката си за лечение. Мъжът отговаря, че се моли на Бога.
Следва кратък разговор. Човекът не пита кой е Зил и Зил не му казва. После, така че пациентът да не може да чуе, финансовият консултант проверява историята на мъжа като разпитва болничния персонал. Сметката му е 250 долара.
Бръснарят има късмет – Зил ще я плати. По-късно същия ден пациентът ще се прибере у дома. Зил не поддържа контакт с никой от хората, на които помага. Той дори не иска благодарности за това, което прави.
Има обаче едно нещо, което иска в замяна – един ден те да разкажат историята за него: историята как, когато те са били в болницата, е дошъл ангел, платил е сметката им и си е отишъл.
Поради тази причина нарича дейността си „Проект Ангел“ и призовава: „Бъдете ангела, който се надявате да срещнете“.
Плащането на сметките на пациенти, които не са в състояние да ги платят сами, е един от начините, по които Зил изпълнява повелите на християнската си вяра. Той казва, че иска да покаже на хората, че всеки може да направи нещо, за да помогне на друг. Приятели и роднини на Зил също му дават пари за проекта. Той пази разписките в подреден черен тефтер, заедно с подробности за пациентите, чиито сметки е платил.
В женското отделение Зил бива отведен да види пациентка на около 60 години, която е в безсъзнание и е на системи за изкуствено дишане. Тя е получила тежък удар. Социалните работници искат Зил да плати сметката, която тя е натрупала до момента, така че да може да бъде преместена в спешно отделение за специализирано лечение. Той поклаща глава и се отдръпва от леглото.
Навън, в коридора, дъщерята на жената се присъединява към него. Тя е млада – и резервирана. Зил я разпитва за здравословното състояние на майка й. По всичко изглежда, че дори и сметката да бъде платена, това ще е само първата стъпка от много дълъг път, ако изобщо пациентката оцелее. Зил говори с благи слова на младата жена и казва, че съжалява. Тя му благодари, усмихва се, обръща се и се връща да бди над майка си.
Плащането за лечението на тази жена би нарушило собствените, самоналожени правила на Зил – принципно той не помага на хора със сериозни трайни увреждания. „Проект Ангел“ плаща за тези, които са в достатъчно добро състояние, за да се приберат веднага у дома.
Естествено, понякога се случва мъжът да наруши този свой принцип. Спомня си Монсерат – жена, която е кървяла в продължение на 11 месеца, защото е имала нужда от хистеректомия. Зил е платил 400 долара за нейната операция. При днешната визита в тази държавна болница има още престъпвания на принципа.
„Проект Ангел“ покрива сметката за пациент, който има нужда от операция на язва на крака, и Зил иска да научи какво се случва с 10-годишно момиче, което очаква допълнителна операция на червата. Той е платил за лечението ѝ до момента, и ще продължи да го прави, докато тя се върне у дома. Социалният работник казва, че детето се справя много добре.
Зил се е срещнал с това малко момиче, но не иска да я вижда отново. Спомня си, че тя има очите на сина му.
В този ден Зил посещава всички в списъка на социалните работници. Отива на касата да уреди сметките на осем пациенти. След болничната си филантропия той винаги се чувства натъжен и е гневен заради провала на правителството да реши този проблем.
„Самият факт, че човек като мен трябва да отиде в болницата да плати сметките на хора, които стоят там, защото нямат пари, говори изключително много за несправедливостта на системата“, казва Зил. По думите му няма причини да не може в Нигерия да има нормално здравно осигуряване. Според него има умни хора, които „могат да измислят схема, по която нещата да проработят“.
В Нигерия само 5% от населението имат здравно осигуряване или здравни застраховки.
Хората са скептични, че схема за общо здравно осигуряване може да бъде ефективна, като се има предвид огромното финансово неравенство и милионите бедни хора, чиито вноски ще трябва да бъдат покривани от държавата. Зил обаче няма търпение.
Той всяка седмица вижда последиците от липсата на задължително здравно осигуряване и как хора умират заради това. И пита: „Как точно се определя цената на човешкия живот?“.
0 Comments