Във време, когато хората обикалят света виртуално, използват криптовалути и общуват
чрез Фейсбук, един строител откри своята кауза – да реставрира християнски храмове.
„За мен е важно всеки човек да намери своето щастие. Без значение е дали ще
реставрира църкви, или ще поставя олимпийски рекорди, в семейната среда или чрез
сложни операции в банковата сфера. Важното е да правиш нещата от сърце, това е
философията на живота“, казва строителният предприемач от турски произход Турхут
Исмаил.
Той е мюсюлманин, има четири прекрасни дъщери – Самира, Тиара, Ясмин и Елис.
Увлича се по философията и наскоро завърши тази специалност във Великотърновския
университет „Св. св. Кирил и Методий’. Дипломирането му съвпадна с успешния финал
на една сложна рестраврация – от 5 години храмът „Свети Николай“ в Жеравна стои
под ключ. „Скоро обаче църквата ще отвори врати, обещава Турхут. Чакаме само да
минат проверките от Института по паметници на културата“.
Камбаната в църквата „Св. Николай“ в Жеравна не бие от високо. За нея няма камбанария.
Вижда се още при входа, в двора на църквата. Поставена е върху земята и посреща
вярващите с една любопитна история.
„Беше спукана, когато започнах ремонта на църквата. Навремето в „Свети Николай“
избухнал пожар. Хората се уплашили и хукнали да бягат. В паниката някой се сетил
за мандалото, но не го намерили и ударил с брадва по камбаната, за да предупреди
хората от селото. От удара камбаната се напукала“, разказва Турхут Исмаил.
Наскоро строителят, който е родом от карнобатското село Искра, завърши реставрацията
на „Св. Николай“. Построена в далечната 1834 г., църквата в Жеравна е изписана
от зографите Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна.
Историята с камбаната обаче вълнува Турхут повече от миналото на храма. В годините на соца кметът на Жеравна решил да я претопи. Тръгнал да търси майстор
да <210> направи отливка, за да може новата да стане досущ като оригинала. Пристигнали
с камбаната в столичното Илиенци. Каква била обаче изненадата им, когато леярят,
щом я видял, им казал: Аз тази камбана няма да я претопя. Друга ще ви направя,
но тази нe я пипам. Всички го изгледали недоумяващо, ала майсторът си имал причина:
Вижте какво пише върху камбаната. Това е подписът на баща ми, показал той на слисания
кмет.
„Тази история много ме развълнува“, признава Турхут.
Сега иска да се погрижи първо за безопасността на храма. В основата на проекта
му e да защити сградите от пожар, тъй като там всичко е от дърво. За целта до
оградата е вкопан в земята дъждоприемен резервоар. В него се съхраняват 30-35
кубика вода, нещо като минипожарна – с помпи и бързи маркучи, които са на разположение
по всяко време, за да могат хората бързо да реагират. С проекта Турхут Исмаил
първо укрепва свлачищата по целия терен и събира водата във водохранилище под
земята.
Вечер храмът е осветен, а каменните огради и градежи са консервирани по стара
дюлгерска рецепта със специален пясък, докаран от Вятово. В църквата е монтирана
нова димоотвеждаща инсталация, която пази стенописите от дима на свещите. А покривът
е защитен от течове чрез френска система за реставрация – това са специални вълнообразни
листове „руфолин“, които се поставят под турските керемиди.
„Остава да се ремонтира и метохът, който заедно с църквата и музея с икони образуват
един завършен комплекс. Имаме проект и се надяваме да привлечем средства за ремонта
от Норвежкия фонд“, заявява Турхут.
Един от първите храмове, които той се захваща да ремонтира, е „Св. св. Кирил и Методий“ в родното му село Искра, до Карнобат.
„По това време бях на 37 години. Обичам родното си място и ми е болно, като виждам
как изглежда сега. Искам то отново да се възроди. Ремонтът на църквата ми отне
цяла година. Бързах да я завърша, за да я открием на празника, който се почита
в селото – 24 май.
Това е най-сложният ми обект.
Църквата е построена в 1882 година и беше пълна развалина, в окаяно състояние.
Вътре я бяха подпрели с метални пилони, за да не падне. Стенописите бяха заличени
напълно. Конструктивно беше много зле, цялата сграда беше нацепена. Затова поех
изцяло разноските на проектантите, които изготвиха конструктивно становище, архитектура.
После майсторите ми работиха като миньори, укрепваха я метър по метър. Проектантите
обаче сгрешиха, като предположиха, че разцепването на храма е от поддадени основи.
Тогава не знаехме, че тази църква е вдигната от Уста Генчо, а при него такова
нещо не може да се случи“, разказва Турхут.
Досега той е възстановил шест църкви.
Надява се да направи още поне толкова. Подпомага и с дарения най-голямата светиня по нашите земи – Голямата базилика в Плиска.
По стъпките на прочутия историк Турхут вдига три паметника на Божидар Димитров,
единият – в Македония
Ванга казала на професора, че България ще се оправи, когато се случат три неща
Турхут върви по стъпките на проф. Божидар Димитров. Приятелство го свързва с
историка през последните години от живота му.
Днес в негова памет Турхут вдига три паметника, като сам финансира отливките
на бюстовете. Два от монументите, отлети по проект на пловдивския скулптор Иван
Тотев, вече са поставени в карнобатското село Искра и в Созопол, родното място
на историка.
„Приживе Божидар Димитров вярваше, че един ден ще има негов паметник в Македония.
Скоро взех и третата отливка и мисля да я поставя там, в Ново село, община Струмица, където професорът помогна да се реставрира голямото
ни войнишко гробище”, разказва Турхут.
Турхут среща Божидар Димитров, докато работи по църквата в родното си село Искра,
до Карнобат. На откриването <210> идват журналисти и питат историка:“Как преценихте,
че Турхут Исмаил е подходящият човек и ще свърши работата?“. Професорът се усмихнал
и казал: „Аз като стар шпионин веднага го прецених и разбрах, че той е човекът“.
„Божидар Димитров беше истински народен будител. Само два дни преди да почине
(на 1 юли 2018 г.) той ми разказа един свой спомен за разговор с пророчицата Ванга
отпреди 30-40 години“, споделя Турхут. Петричката врачка го извикала и му пророкувала,
че България ще се оправи, когато се случат три неща. Казала му: „Ти, Божидаре,
си в основата и на трите. Първо – трябва да се възстанови Боянската църква, второ
– църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в подножието на Царевец, в старата столица Велико Търново“. А последното условие, което поставила
Ванга, било да се възроди Голямата базилика в Плиска.
Тогава Божидар Димитров ми каза: „Виж, първите две вече се случиха и България тръгна напред, нещата малко
по-малко се оправят. Строят се пътища и магистрали, разви се туризмът, културно-историческото
ни наследство също излиза от прахта на миналото. Единствено Голямата Базилика
в Плиска остана!“.
Тази своя мисия историкът не успя да довърши. Затова съм правил нееднократно
дарения към Сдружение Плиска и Голямата базилика. Виждах какво време и енергия
влагаше Божидар Димитров в тази реставрация. Жалко е, че след смъртта му работата
по обекта затихна“, съжалява строителят.
Строителят: Не деля хората на мюсюлмани и християни
Привлича ме онзи таен шрифт, който майсторите дюлгери са ползвали навремето.
Това е като шифърът на Леонардо!
– Защо един мюсюлманин като вас строи и ремонтира църкви, а не джамии?
– Имам желание да направя и джамия, и синагога. Но никой не ме е поканил засега. За мен Господ е един, не деля хората на мюсюлмани и християни, на юдеи и католици.
Деля ги на знаещи и незнаещи, можещи и неможещи, достойни и недостойни, почтени
и непочтени, трудолюбиви и мрънкащи.
А когато помагам да се възраждат тези паметници на културата, за мен е по-важно
това, че така се възражда България. Живял съм преди време в Испания, там от всеки
камък правят история. А ние, българите, толкова потенциал имаме като държава,
а не можем да го оползотворим и да привличаме туристи. Това е добра бизнес ниша
и тя би задвижила цялата ни икономика.
– Много предприемачи недолюбват сградите – паметници на културата. Как се справяте
със сложните процедури по министерствата, когато одобрявате проектите?
– За мен трудностите са по-скоро предизвикателства. Искам да вървя по стъпките
на Божидар Димитров и да помагам това културно-историческо наследство на българите
да се запази.
Аз съм и строител, и реставратор, но да вдигам жилищни сгради от типа кооперации
си е скучна работа. Докато всеки паметник на културата е различен от другия. Всяка
църква, в която влизам, има своята легенда, история. Привлича ме онзи таен шрифт,
който майсторите дюлгери са ползвали навремето. Това са били хора от различни
земи: албанци, сърби, българи, мизийци, но само те са го владеели. Нещо като шифърът
на Леонардо! Занаятът на строителя е съхранен в тайни знаци, на специална хартия
и малко хора са вещи и могат да го разчетат.
Ето тези тайни се откриват пред мен, всеки път когато реставрирам сграда – паметник
на културата.
– Дарявате средства за Голямата базилика в Плиска. Защо за нея не се потърсят
европари?
– Този проект беше в сърцето на проф. Божидар Димитров. Преди години и аз го
попитах същото. Отговорът му ме потресе: Срамота е да чакаме пари от европейците!
Не може преди 1100 години българинът да е построил една от най-големите базилики
в средновековна Европа, а днес с парите на Ханс и Гюнтер да възстановяваме наша
светиня.
Този храм трябва да бъде възстановен с парите на българския народ. Кога ще стане
това, без значение – дали за една или за десет години. Това искаше Божидар Димитров
и това беше неговото последно послание преди смъртта му.
Невероятната история на Уста Генчо – първия наш архитект
Градежите не са единствената слабост на Турхут Исмаил. Той е майстор на историите
и обича да ги разказва пред приятели. Една от тях е за първия архитект по нашите
земи.
„Това е Уста Генчо Кънев. Навремето майсторът владеел архитектурното изкуство
до съвършенство. Бавно и с търпение изминал своя път от чирак до търсен строител
от българи, турци и евреи. И дълбоко в себе си знаел, че само съграденото остава
след човека. Чертал е на хартия проектите си.
Научих за него покрай църквата в родното ми село Искра.
Уста Генчо е построил още прочутата Априловска гимназия в Габрово и много други
сгради. Потресе ме фактът, че умира рано и смъртта му е доста нелепа. Уста Генчо
току-що бил завършил поредната си църква в Созопол – там имало само гръцка църква
и българите събирали пари за храма „Св. св. Кирил и Методий“. И така, Уста Генчо
получил парите си и отплавал за Поморие, ала в морето го нападнали бандити. Взели
му парите, убили го и го изхвърлили в Бургаския залив. Погребан е в Сарафово,
където и до днес се намират костите му“, разказва Турхут Исмаил.
Източник: Марица
0 Comments