В летописа на Троянския манастир е отразено, че иконата на Божията майка се съхранява там от XVII в.
В Троянската света обител се пази една от трите чудотворни икони на Божията майка у нас. Чуден бил и начинът, по който тя попаднала там.
Предание разказва, че една есен през Средновековието двама румънски черноризци пътували за Влашко и Молдова. Със себе си носели копие на икона от VIII век, съхранявана в Света гора. Близо до Троянския манастир те били застигнати от лют студ и сняг. Монасите им предложили подслон и ги поканили да презимуват в обителта.
Щом виелиците стихнали и времето изпролетило, двамината гости решили да продължат пътя си. Изпроводени от домакините с добри пожелания, те излезли от манастирските порти, но мулето, с което пренасяли иконата, паднало недалеч от обителта и не искало да стане.
Не помогнали нито молби, нито закани – мулето не помръдвало. Стопаните му се принудили да се върнат, постояли още някой ден при братята и отново натоварили иконата.
Щом стигнали до същото място обаче, магарето пак подгънало крака, паднало и издъхнало.
Църковни люде съзрели в това знамение, че
Света Богородица желае
да бъде оставена там
Нейното изображение да пази местното население от врагове и да помага на тези, които с вяра пристъпват към нея. В манастирската летопис е отразено, че иконата се съхранява там от XVII век. На мястото, което тя си избрала, бил издигнат параклис. Всяка година на 15 август, Успение на Пресвета Богородица, иконата бива пренасяна с литийно шествие от църквата до параклиса.
Да се докоснат до чудотворния лик, идват миряни от цялата страна. А разказите за последвалите добрини не секват.
Друга легенда разказва, че в началото на XVIII век
около Троянския манастир
върлувала холера
Част от монасите се изплашили, че ще загинат, и забягнали в гората. Игуменът и повечето братя останали. Тогава той взел иконата и обиколил селата околовръст. Хората с вяра пристъпвали към нея, докосвали я и се молели. Затова те оцелели, а монасите, скрили се в гората – не. С това сказание начеват чудесата на Троеручица.
Манастирските летописци са съхранили свидетелства за чудодейната ѝ сила и от по-ново време. Преди години при тях дошла жена, която от уплаха загубила говора си. Един от монасите ѝ прочел молитва пред иконата и жената проговорила. Тежко болно момиче от Севлиево пък изпратило свещ и поръчало литургия за здраве. Когато лекарите ѝ направили нови изследвания, и помен нямало от болестта.
Все още се говори за чудото през 2001 г. Тогава иконата започна да пръска благоухания и да сълзи миро.
Очевидци на невижданото досега събитие станаха множество миряни, дошли в манастира в навечерието на големия християнски празник Св. св. Константин и Елена.
Когато служителка, почистваща иконата, посегнала да изтрие замъгленото стъкло, се оказало, че по кърпата остава божествен мирис. Уханието изпълнило целия храм и се усещало дори в манастирския двор.
От капките миро, сълзящо
от иконата, стъклото над
нея станало мазно като
от олио
Седмици след това хора се стичаха в обителта, за да се поклонят пред Света Богородица.
Това е рядко чудо, случи ли се веднъж, продължава, твърдят монаси, посещавали Атон и там били свидетели на подобни явления. Никой не може да каже кога пак ще заплаче Божията майка, но вярващите чакат следващото потвърждение за чудодейната мощ. Малцина знаят
защо Божията майка на
тази икона е с три ръце
Поверието обяснява, че през VIII век при цар Лъв Изаврийски в Дамаск живял свети Йоан Дамаскин.
Той много често възпявал Света Богородица.
Веднъж царят му рекъл: “Щом тази жена е родила Бога, нека да стори някакво чудо и ще я призная за Богородица.”
Свети Йоан Дамаскин му отвърнал: “Царю, отсечи ми ръката, аз цяла нощ ще се моля пред образа на Света Богородица. Когато тя зарасне на другата сутрин, ти ще наредиш да изковат златна ръка в знак на благодарност.”
За дръзките слова свети Йоан бил хвърлен в тъмница, отсекли му ръката.
На сутринта царят с почуда видял, че е зараснала, и изпълнил обещанието
да изковат златна ръка за
иконата – тя е поставена
върху оригинала,
който се пази в Хилендарския манастир. На нейното копие в Троянския манастир ръката е изкована от сребро. Пред сияйния лик болящи изцеляват, а бездетни биват ощастливени, убедени са църковни служители.
Неслучайно от няколко години в храма на манастира се отслужва молебен за чадородие през юли.
Семейни двойки с репродуктивни проблеми от цялата страна отправят молитвите си и получават игуменска благословия от дядо Сионий. Трогателно и вълнуващо е как след време те се връщат, за да благодарят на Троеручица за най-великото чудо на живота – добиването на рожба.
“Към чудесата на майката Божия Троеручица може да се причисли и закрилата, която тя дава на манастира.
Знайно е, че в далечни времена разни поробители са искали да разрушат светинята, а по този начин да наранят и вярата на народа ни. Не са успели.
Убеден съм, и не само аз, че чудотворната икона не е позволила това светотатство да се случи”, казва Величкият епископ Сионий, игумен на Троянския манастир.
Той допълва, че не е случайност това, че преди векове иконата и избрала манастира за свой дом. Защото божествената енергия тук е много силна, а въздействието на Троеручица е безспорно. Признават го всички, които са идвали в обителта – там винаги се диша по-леко.
И миряните си тръгват с пречистени души и сърца преизпълнени с обич и благодарност.
Източник: 24 часа
0 Comments