0

Признавам, че когато става дума за кратката ми семейна ваканция, отдавна не страдам
от плажен патриотизъм. От години предпочитам Гърция и в момента също имам резервация при комшиите.

 

Защо ли? Ами поне по 10 причини.

ШЕЗЛОНГЪТ Е БЕЗПЛАТНА ЕКСТРА

Там никой не ме притеснява, когато заема шезлонгите и чадъра на плажа. Ако той е
безплатен към някое заведение, сервитьорът ненатрапчиво изчаква да се настаня
удобно и едва тогава идва за поръчката. Да, на най-вървежните места се плаща,
но цените са съвсем поносими.

ВОДАТА

Там тя е чиста. На повечето гръцки плажове дъното се вижда на метри дълбочина. Плуват рибки, раци…
Вълшебно.

 

ОТНОШЕНИЕТО

Тук сравнението е като между Лом и Лондон. Мога да напиша роман. Собственичката
на къщата в Лефкада, в която бях миналото лято, приготвяше лично закуска на децата,
въпреки че нямаше такава в цената! Същото важеше за кафето, за лимоните и прасковите,
които растяха около басейна.

Още първата вечер леля Катерина изнесе на барбекюто узото и каза – пийте по едно
след плажа.

На раздяла покани цялото семейство на вечеря – два вида салати, домашно приготвено
телешко, мусака, риби, десерти, узо, вино… Всичко прясно и приготвено с любов.
Продуктите – от съседните ферми и градини.

ЦЕНИТЕ

Девет нощувки за 4 човека при леля Катерина струваха 1560 лева. Хич не е много
спрямо цените у нас, платих с кеф.

Да, храната в Гърция е два пъти по-скъпа от нашата, цените са същите, но в евро.
Но всичко е вкусно и поднесено с грижа за клиента. Всеки сам избира дали да похарчи
1000 лева по ресторантите в Гърция, или 700 за тези на Черно море.

Освен това край всеки плаж там има евтини варианти с „тайк ауей“.

 

ПАТРИОТ СЪМ, НО НЕ ЧАК ТОЛКОВА

Не залитам по чужбина, защото е модно. Доскоро бях твърд почитател на „Избери
българското“, когато трябваше да избера място за лятна почивка. Всъщност продължавам да имам своите любими места по нашето Черноморие. Обожавам Балчик
и целия все още див север – Крапец, Тюленово, Яйлата, Шабла. И стискам палци да
си остане такъв.

Стискам палци и на онова хотелче в Лозенец, на рибарите в Резово и на многото
свестни хора, които се опитват да оцеляват в битката в бетона, мутрите и ресторантите „ширпотреба“, в които никога повече не искам да стъпя.

 

Не съм невъзвръщенец, ако става дума за почивка по родните курорти. Но инвеститорите
там трябва да се понапънат, за да ме върнат.

А премиерът Борисов, вместо да се гневи на опашките по границата, може да направи
нещо много просто – по някоя програма да отпусне специален грант на нашите хотелиери
и ресторантьори и да ги прати на безплатно обучение при леля Катерина от Лефкада.
Ако са схватливи и прихванат, от държавната помощ в туризма ще има реална полза.

 

Източник: Марица


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

0
admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *