0

Вашингтон, Москва и по-голямата част от света очакваха Русия да разбие украинската армия за дни.

Но не и Валерий Залужни, главнокомандващият украинските въоръжени сили, който оркестрира и води битката, оставила руските военни окървавени, разгромени, хаотично оттеглящи се.

Ако украинските военни успехи дотук могат да се припишат на един отделен човек – и защитата на столицата Киев, и удържането на повечето големи градове насред атаките – този човек е Залужни. 48-годишен кръглолик генерал, роден в семейство на военни и назначен от президента Зеленски през юли 2021 г. за най-високопоставения униформен командир в страната си. Залужни и други украински командири са се подготвяли за пълномащабна война с Русия още от 2014 г.

За разлика от, да речем, „Щурмувака“ Норман Шварцкопф (Stormin’ Norman), водил американските войски в първата война в Персийския залив, или от Дейвид Петреъс, който водеше войната в Ирак и получи прозвището „Цар Давид“, Залужни като цяло избягва спектакъла на командирите знаменитости, отстъпвайки тази роля на Зеленски, бивш актьор и комик, който владее въображението на публиката.

В много отношения Залужни е олицетворение на новото поколение украински офицери, калени по време на осемгодишната война в Донбас. Когато не са били на фронта, те са били изпращани да тренират със силите на НАТО – опит, ошлайфал много от авторитарните ръбове на десетилетията груба съветска военна школовка.

“ />

The Beautiful Luxembourg
00:00

00:16 / 02:08

Copy video url
Play / Pause
Mute / Unmute
Report a problem
Language
Mox Player

Сътрудничеството с НАТО формира група професионално ориентирани офицери, приели западните стандарти и помогнали да се изгради децентрализиран, овластен и по-гъвкав начин на водене на война от руския модел, който затъна в украинската кал.

“Вероятно трябва да говоря за Залужни не като за отделен човек, а като за представител на новото поколение в украинската армия – офицерите на висше, средно и дори на ниско ниво“, казва Олексей Мелник, бивш офицер в украинските военно-въздушни сили, сега един от директорите по международните отношения и програми за международна сигурност в центъра „Разумков“ – мозъчен тръст в Киев.

През септември 2021 г., два месеца преди администрацията на американския президент Джо Байдън да започне да издава шумни предупреждения за руска инвазия и да споделя разузнавателна информация за струпване на войски на украинската граница, Залужни описва подготовката за атака.

„Винаги съм говорил за това, откакто встъпих в длъжност – защото това е заплаха от пълномащабна агресия“, каза тогава Залужни в интервю за радио „Свобода“. „Съответно нашата задача като въоръжени сили не е да чакаме манна небесна. Ние трябва да се подготвим за това. И ние правим всичко за това. От наша страна, провеждаме набор от учения, в които участват и нашите западни партньори, включително членове на НАТО, както и партньори от НАТО. Правим всичко възможно, за да накараме врага, така да се каже, да бъде по-малко склонен да реализира подобен сценарий.“

През януари Залужни говори пред Военния комитет на НАТО – висшият орган на алианса, в който членуват униформени офицери, и им каза, че украинската армия е готова.

„Напомних на съюзниците, че нашата война продължава от 2014 г. и оттогава ние си вършим работата“, каза той пред националната информационна агенция „Укринформ“ след срещата.

За ужас на голяма част от света сценарият за „пълномащабна агресия“ се превърна в реалност на 24 февруари, когато руски танкове се насочиха към Киев, а ракети поразиха цели в цяла Украйна. Но подготовката за по-широки бойни действия продължаваше още от 2014 г., когато руските войски нахлуха в Крим, анексираха полуострова и превърнаха Донбас в постоянна бойна зона.

През следващите години САЩ, Великобритания, Канада, Полша, Литва и други съюзници на НАТО отвориха тренировъчни центрове в Източна Украйна, включително за сили за специални операции.

Този тренировъчен и боен опит срещу руснаците и техните сепаратистки проксита позволи на командирите на малки, разпръснати части да мислят самостоятелно, преобръщайки стария съветски модел на ръководство отгоре надолу, който парализира руските части и принуди висшите генерали да се отправят към фронтовата линия, където няколко от тях бяха убити.

„Украинците са способни да останат гъвкави“, заяви пред Politico служител на отбраната на САЩ, който подобно на други настоящи и бивши американски военни пожела анонимност, за да обсъди оценките за хода на войната и украинските възможности. От 2014 г. насам украинците „могат по-добре да се адаптират и да реагират с инициатива по начин, по който не можеха преди“, каза служителят, като добави, че гъвкавостта досега е променяла хода на играта срещу руското настъпление, което е изпратило „по-големи, по-способни сили, придържащи се изцяло към твърдия си план“.

Залужни започва живота си като военно чедо, роден е през юли 1973 г., когато баща му служи в гарнизон в Новоград-Волинск в Житомирския район в Северна Украйна, на около 240 км западно от Киев.

Учи в Института за сухопътни войски на Одеската военна академия и в Националната академия за отбрана в Киев, където завършва обучението си през 2007 г. След това заема серия от постове, включително на командир на механизирана бригада. Впоследствие се завръща в академията за още обучение и се дипломира през 2014 г., няколко месеца след революцията на Майдана макара тогавашния президент Виктор Янукович да избяга в Русия и докато войната в Донбас става по-интензивна.

Изпратен на изток, за да ръководи бойни единици в активни сражения, Залужни командва бригада, която през август 2014 г. се разгръща в Дебалцево – мястото на някои от най-кръвопролитните сражения във войната, където украинските сили дават тежки жертви. Спешната необходимост да се избегнат по-нататъшни загуби в Дебалцево в крайна сметка оказа допълнителен натиск върху тогавашния президент Петро Порошенко да подпише мирните споразумения от Минск (Минск -2) при условия, които се оказаха неизгодни.

През 2019 г. Залужний е назначен за ръководител на Северното оперативно командване на украинската армия, разположено в Чернигов, родния град на майка му в Северна Украйна, близо до границата с Беларус, където е прекарвал много време като дете.

В интервю от февруари 2020 г. за ArmyInform, сайт за военни новини, Залужни описва, че е било негова детска „мечта“ да стане войник и че никога не е очаквал да бъде висш командир.

„Повишението ми беше като на обикновен войник. Назначиха ме – поех задълженията си, встъпих в длъжност, предложиха ми друга – също се преместих“, каза той. „Никога не съм си мислил, че един ден ще стана генерал и ще достигна високи чинове.“

Издигането на Залужни на висша длъжност е и ключова част от усилията за преструктуриране на ръководството, разделящо оперативните задължения и отговорностите за планиране в генералния щаб. Това съвпада с по-широка кампания за модернизация, в която украинските военни възприеха нови, по-креативни бойни техники, основани на боен опит срещу реален, а не теоретичен враг.

„Искаме да се отдалечим от картите – от писането на бойни заповеди от, да речем, 1943 г.“, каза Залужни в интервю за ArmyInform.

Иронията обаче е в това, че той сега се сражава с враг, който поне в някои отношения често изглежда повече като от 1943 г., отколкото от 2022 г.

Танкове и бронирани машини се стрелят помежду си в открити полета и малки села, напомняйки за най-ужасните битки през Втората световна война. Но използването на безпилотни самолети за унищожаване на логистични колони или за регулиране на огъня за украинските артилерийски батареи на километри от фронта също дава представа за начин на водене на бойни действия, за който анализаторите говорят от години, но едва сега започва да се използва в Украйна.

Бивш офицер от специалните сили на САЩ, който е видял промяната в украинските сили за специални операции през годините, казва, че към 2020 г. украинските командоси „изглеждат, миришат и имат вкус на западни специални сили“.

Изпепеляващият ежедневен боен опит от Донбас през последните осем години означаваше, че най-близките до бойните действия войници видяха от първа ръка как индивидуалната инициатива в боевете с малки единици е от ключово значение.

Тези млади войници и техните офицери „бяха тези, които се опариха от опита и осъзнаха „хей, не може всичко да отива при генерала, преди да вземем решение“, казва полковникът от Сухопътните войски на САЩ в оставка Лиъм Колинс, който работи като главен помощник на Джон Абизайд, пенсионираният четиризвезден офицер, когото тогавашният президент Барак Обама изпрати в Киев да съветва украинското военно ръководство от 2016 до 2018 г.

Тези бойни действия и практическото обучение от страна на НАТО в Западна Украйна родиха ново поколение лидери на малки подразделения и сержанти, които могат да мислят и действат самостоятелно. Промените не бяха незабавни, но трудно спечелените знания от редовните сблъсъци ускориха „културната промяна на ниво батальон и надолу“, казва Колинс. „Цяло едно поколение разбра как да ръководи и мисля, че генералите разбраха, че това работи.“

Модерен генерал

Залужни заяви, че украинската армия е пълна с млади, професионални войници и бъдещи лидери. „Това са напълно различни хора – не като нас, когато бяхме лейтенанти. Това са нови кълнове, които след пет години напълно ще променят армията. Почти всички знаят добре чужд език, работят добре с джаджи, начетени са“, каза той пред ArmyInform. „Нови сержанти. Това не са жертвени агнета, както в руската армия например, а истински помощници, които скоро ще заменят офицерите.“

„Ние вече започнахме това движение и няма път назад“, добави той. „Дори обществото няма да ни позволи да се върнем към армията от 2013 г.“

Тактиката „удари и бягай“, използвана от украинските войници през тази година, имаше зашеметяващо въздействие, като притъпи руската военна машина по съвсем реален начин. От 120-те батальонни тактически групи, които Русия вкара в Украйна на 24 февруари, 40 – включително тези, които водеха атаката срещу Киев и Чернигов – се оттеглиха в Беларус, за да се преоборудват.

Цели 29 от тези групи в момента са неспособни да водят бойни действия поради огромните загуби, нанесени от малки групи украинци, въоръжени с осигурени от Запада противотанкови оръжия. На някои от тези части може да им отнеме до четири седмици, за да се преоборудват и да бъдат готови да се разгърнат в Източна Украйна, потвърди един западен представител пред Politico.

Хилядите Javelin, Stinger, Panzerfaust и други противотанкови и въздушни ракети, предоставени от страните от НАТО, запълниха новините в социалните медии, прераждайки се в мемета, тениски и музикални клипове, но културните промени в украинската армия вероятно са оказали по-голямо влияние на бойното поле. Ученията на НАТО са ключов елемент в непрестанната работа за премахване на всякаква следа от „Совок“ мисленето – съветският манталитет, който остави в наследство корупция и самодоволство и който се запази близо четвърт век след независимостта.

„Тяхната пехота, артилерия, иновативни умения и способността им да използват дронове и да ги синхронизират бяха доста впечатляващи“, казва бивш американски офицер, който многократно е пътувал до Украйна, за да съветва военните, и който пожела анонимност, за да говори за тренировъчната мисия. „Техните специални сили и въздушно-десантните сили бяха отлични. Когато за първи път пристигнах там, една част от мен си мислеше, че те са по-съветски дори от руската армия. Но с течение на времето можеше да се види промяната.“

Мелник, офицер от военновъздушните сили, превърнал се в анализатор, заяви, че успехите на бойното поле, включително в северните предградия на Киев, са пряк резултат от модернизацията на армията.

„Тактиката и обучението на НАТО бяха адаптирани към украинските реалности – и затова дадоха доста впечатляващ резултат“, казва Мелник. „Видяхме руснаците да придвижват тези огромни колони… това прилича на тактика от Втората световна война. Вместо това украинците използваха предимството си – познаваха терена. Разполагат с тези мобилни части и нанасят удари и поражения.“

Прегради, а не звезди

Назначаването на Залужни за главнокомандващ е част от по-мащабна реформа на украинската армия. Зеленски го назначи на най-високата оперативна длъжност през юли 2021 г. Това стана след големи сътресения в Министерството на отбраната и съвпадна с преструктурирането на командването на армията, за да се разделят операциите от политическите позиции – не по-различно от начина, по който американската армия ясно дефинира задълженията и отговорностите.

„Президентът иска да види синергия между Министерството на отбраната и въоръжените сили на Украйна“, заяви тогава прессекретарят на Зеленски Сергей Никифоров. „За съжаление, не виждаме такова взаимодействие. Виждаме конфликти.“

По-късно Залужни обобщава ролята си с кратки думи. „Сега, като върховен главнокомандващ на въоръжените сили, аз отговарям за бойната готовност, обучението и използването на въоръжените сили“, каза той в интервю за радио „Свобода“ през септември.

От началото на мащабната руска атака в края на февруари Залужни избягва интервюта и прави сравнително малко публични изяви, като от време на време излиза с публични изявления чрез страницата си във Facebook.

Някои от тези постове са кратки оперативни съобщения за свалянето на руски изтребители или за унищожаването на руска танкова колона. Други са просто кратки съобщения, в които се благодари на военните лекари или се отправят вдъхновяващи думи към войниците и украинската общественост.

22 март: “Въоръжените сили на Украйна са щитът на Европа.“

27 март: “Цената на свободата е висока. Имайте го предвид!”

2 април: “Украинците забравиха какво е страх. Целта ни е да победим.”

Има обаче и дълги постове, включително за телефонен разговор с председателя на Съвместния комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили, с когото той поддържа редовни контакти.

През годините Залужни не криеше, че настоява за повече финансиране и друга обществена подкрепа за армията. Но по време на войната основната му молба към политическите лидери беше да не се месят и да оставят войниците да си вършат работата – и най-вече да не повдигат публични съмнения относно хода на войната.

„Искам да се обърна към политиците, които в задните части на градовете говорят за „предателство“ и правят „оценки“ на оперативната обстановка“, пише Залужни.

„С безотговорните си изказвания, например, че „противникът е взел нещо някак си без проблем“ или някой „се готви да предаде страната“, вие обиждате нашите войници“, казва той, разкъсвайки вторачените в Украйна политици.

Той заяви, че украинските войски са спрели втората по мощ армия в света. „Ние спряхме противника във всички посоки“, написа той. „Причинихме им загуби, които те никога не са виждали и не могат да си представят. Всички украинци знаят за това. Светът знае за това.“

Макар че главнокомандващият се стреми да избягва всякакъв звезден статут, досегашният успех в отблъскването на руските нашественици прави неизбежно влизането му в украинската военна легенда като историческа личност. А един скорошен патриотичен видеоклип дори предложи прозвище, което на украински се римува също толкова добре, колкото и Stormin’ Norman: „Железният несломим“ Залужни (Залізні незламний Залужний).

Източник: Politico


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

0
admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *