„Синът ми се кара – махай ги тези крави, казва. Ела, ще те прибера в града при нас. Не, викам. Не мога там. Какво има в града, каква работа, какво да правя? Да обикалям по цял ден и да вися в кафенетата като другите ли? Не, не!“.
В това е категорична една жена на 58 години от Родопите, цитирана от „Родопи voice“. Самотна стопанка в едно от най-самотните и изолирани села. Айше Мехмедалиева обаче отглежда 20 крави в Лисиците.
И спокойно може да бъде пример за еврочиновниците какво ще рече „зелена сделка и зелен живот“. Тя я е сключила и изпълнява от десетилетия. Жената „издържа“ и трима „германци“ с биопродукти от кравите си, без да получи и стотинка субсидии.
Айше изпраща сирене, кашкавал, месо в буркани на дъщеря си, зет си и малкото им детенце. Тримата от години живеят в Германия. Там е родено и внучето й. Като се върнат у дома пък, Айше им зарежда целия багажник с истинска храна.
Синът й живее в града, но тя не иска и да чуе за там.
„Как се справям ли? Де да знам. Свикнала съм. Още от малка работя. Не заменям селото си. Оправям се с двадесетте крави. Нито съм кандидатствала, нито искам субсидии. Всяка година колим по едно теле“, споделя Айше.
В селото през зимата живеят около 15 души. До Лисиците се стига по най-дългия въжен мост на Балканите. Съоръжението се извисява над водите на язовир „Студен кладенец“.
За да стигнат местните до най-близкия магазин в съседното село Широко поле пък, трябва да минат по моста, през горичката, след това да вървят по железопътните релси на влака и така… По няколко пъти в седмицата. За продуктите, които не могат да си набавят-хляб, брашно и т.н.
През лятото обаче жителите са обект на изключително внимание. Хиляди туристи идват в Лисиците, за да зърнат красотата в комбинация-вода, скали, мост.
„Питат ни къде са младите, как се снабдявате, как живеете. Все едно и също. Има моменти, по хиляди идват на ден. Снимат се, ядат по поляните, после си тръгват“, казва Айше. Местните пък развиват търговия.
Продават на гостите биопродукти. Най-търсени са подправки, билки, както и прясното краве сирене. Килограмът е 10 лева, а туристите купуват всеки по 1-2-3 кила.
„Тук съм си добре“, повтаря отново Айше, която изпраща месо и сирене дори в Германия. Истински вкус. От това тихо и отдалечено място, скрито от скали и вода.
Източник: Блиц
0 Comments