30-годишният Антон Госпов е роден в Хасково. До 15-ата си година е живял в с. Въгларово. След това заминава да учи в духовната семинария в Пловдив, а после продължава в Аграрния университет в Пловдив. Не е семен. Когато се стараеш да вършиш нещо както трябва, винаги трябва да се откажеш от нещо друго, смята той. Навремето открих, че две дини под една мишница не мога да нося.
Ако едната диня е женитбата, то другата е пчеларството. Аз не съм от обикновените пчелари. Преценил съм, че това е нещото, с което мога да бъда полезен на обществото. През лятото Антон живее в Ивайловград под наем, кошерите му с пчели са в Гърция, откъдето всъщност ги е закупил.
Аз телевизия не гледам, новини не слушам, изолирал съм се от този свят и живот, който е в цяла Европа, защото ми е писнало от дребнави работи, споделя той. Антон не може да приеме факта, че по света има много хора, които умират от глад, а някои си там от НАСА пращат някакъв тенекиен робот на Марс за милиони долари. А тук в България има хора, които са милиардери, а в същото време виждаме как бедни хора ровят по кофите за боклук.
Дразня се като виждам тези неща, искам да избягам от тази действителност, казва младият мъж. Проблемът, според него, в България е, че свестните хора са избягали в чужбина, защото са били притиснати да го направят. Трябва или да влезеш в този калъп, който ти налага обществото, или да избягаш в чужбина, разсъждава той.
Още 15-годишен Антон открива любовта и интереса към пчелите. Във Въгларово често ходел на риба с един приятел – дядо Наню, който през 2001 г. му подарява два рояка пчели. Баща му тогава купил два кошера и така започнал. Въпреки, че Антон бил много алергичен към ужилване от пчели, не се отказва. Като ме ухапеше една на кутрето, се надуваше цялата ми ръка до рамото в продължение на три дни, споделя той.
Разбрал за това, тогавашният кмет на с. Конуш предложил на бащата на Антон да сменят пчелите с по-кротки, каквито имало в с. Виница. По-късно разбрах, че това са едни от най-добрите пчели, които и до сега съм имал, каза Антон. По онова време още нищо не разбирал от пчели и когато е трябвало да се отвори кошера, викал на помощ дядо Наню, който днес не е между живите.
След години, докато бил на студентска бригада в Англия, Антон попада на сайта на един шведски пчелар. Това беше времето, когато бях тръгнал да обикалям света с голямата торба за пари, както повечето български студенти, разказва той. Видях, че кошерите на шведа-пчелар бяха нестандартни – по над 2 метра високи. Вадел 90 тона мед от 500 кошера. Това се пада средно по 180 кг мед от кошер.
Докато в България да извадиш 20-30 кг от кошер се смята за супер количество, коментира Антон. И тъй като в Швеция през зимата е студено и няма много работа по пчелите, колегата си наема една яхта и тръгва да пътува по света. Тогава реших, че и аз искам така, и че ще се занимавам само с пчеларство от този момент нататък, довери Антон.
Но тези добиви с меда нямало как да се получат с българските пчели. Антон започнал да си внася италиански. Но цената им била по 15 евро на пчела майка. Видяло му се скъпо и решил, че трябва сам да си добива пчели-майки. Оказало, че себестойността излиза много повече от 15 евро. Независимо от това започнал сам да добива пчели-майки. Решил, че трябва има повече продуктивни и по-добри пчели. Тогава започнал да купува пчели-майки за по 150 евро едната. За три години купил общо 5 майки, но пак не постигал търсеното качество.
Започнал да чете различни книги за селекции и попаднал на книги на брат Адам. Тази литература ми отвори един нов свят от възможности, споделя Антон. Започва да кръстосва два резлични вида пчели, като създава нов вид. Бил доволен от постиженията си, докато не се сблъсква наживо с така наречените бъкваски пчели, каквито се развъждали в манастир в Югозападна Англия.
Те били дело на един монах, който отдал живота си на това да създаде перфектната пчела. Тогава се почувствах като в първи клас, довери Антон. Оказа се, че тези пчели не правят толкова силни семейства, като ги видиш напролет на нищо не приличат, преди главната паша пак на нищо не приличат, но по време на пашата, докато се усетиш, кошерът е пълен с мед. Странни пчели наистина, вметва Антон.
За да си най-добрият производител на мед, трябва сам да си правиш пчелите-майки, твърди хасковлията. Единствения начин да се постигне това е инструменталното осеменяване, което според Антон не е нещо сложно. По-трудното е да знаеш какво правиш, да знаеш кое с кое да кръстосаш. Тъкмо за това по онова време той кандидатствал по различни места в чужбина, за да придобие тези знания и стаж.
Бях готов и без пари да работя, само и само да се науча как става магията на селекцията на пчели. Така или иначе нещата не се получили. Тогава имаше добър пазар на пчели-майки в Гърция. Запалих колата и тръгнах за Гърция и по американски модел – от врата на врата тръгнал да пита и разпитва кой е най-добрия пчелар в региона. Така се запознава с настоящия си съдружник, който оказало се, иска да си премести бизнеса в България. Стиснали си ръцете и до ден днешен работят заедно.
Търтеите умират след като си свършат работата
Интересна се оказва самата процедура по изкуственото оплождане на жилещите насекоми. За тази цел Антон закупил специален апарат за инструментално осеменяване за 2 000евро, един от най-евтините варианти.
Най-трудно в задачата за изкуствено оплождане се оказва събирането на семенна течност от търтеите. Важен момент е да не им се позволи да напускат кошера. Или ако го напускат, трябва да се рамкира по някакъв начин. Защото търтеите много обичат да ходят по другите кошери, за да се хранят с мед и зареждат с енергия. Тя им е особено необходима, защото търтеите по време на размножителния период кръжат нависоко в причакване на пчели във въздуха, където ги оплождат.
Мъжките са много търсени в този момент и са приемани добре в кошерите, където обаче само се хранят. На търтея му е необходимо физическо натоварване, за да извърши ерекцията, обяснява Антон. След оплождането, което е единствено в живота му, търтеят умира от задушаване. Защото членът му е толкова голям, че изпълва цялото му тяло. Всички търтеи, които са живи, са девствени, вметва с усмивка Антон. Стават полово зрели между 12 и 16-тия ден след раждането си. В този период трябва да се събере семенна течност, ако го изпуснеш, той умира.
За да се събере семенна течност от търтея, за изкуственото оплаждане е необходимо да се откъсне главата на търтея. Това създава някакво напрежение в мускулите, контракции в коремната област, при което му излиза члена. Допълнително се прилага натиск в коремната област, за да може да излезе и семенната течност. След това с малокалибрена специална игла се събира течността.
За да се събере количество от една четвърт милилитра са необходими между 4 и 6 часа. Идеалният вариант е в рамките на една седмица да се използва. Когато търтеят е бил добре гледан в кошера, пчелите са хранени с протеини, той има повече семенна течност. Негативно се отразяват наличието на пестициди в кошера. В днешно време търтейте имат малко семенна течност, много голяма част от тях нямат въобще. Това е заради пестицидите и варотозата – кърлеж по пчелите.
След събирането на семенната течност се хваща пчелата-майка и се упоява със въглероден диоксит. Хубаво е газът да е затоплен, за да не полепва скреж по пчеличката. Насекомото се слага под определен ъгъл в една тръбичка. След което се разтваря половия орган с пинсети и дурсална кука и се инжектира семенната течност. Тук идва тънкият момент, понеже цялата течност трябва да премине в семенното мехурче.
Проблемът е, че после не се знае колко семенна течност ще постъпи в семенното мехурче. Това става с контракции на майката, движение, топлината също влияе, вниманието на пчелите-работнички към майката. Всичко това влияе върху качеството на самото изкустно осеменяване. Оплождането се осъществява в продължение на няколко дни.
За един сезон Антон опложда около стотина пчели-майки. В най-добрия случай той подбира максимум 10 процента от осеменените майки.
До 20 евро върви бройката
Обратно на очакванията, Антон не произвежда мед, а само пчели-майки. Продава ги на пчеларите от 18 до 20 евро за брой в засега в три държави. Доходите от дейността му стигат, дори е много доволен. Проблемът ми е, че не ми остава време да ги харча, казва не на шега Антон. По думите му вади пари повече от старите пчелари и повече от хората, работещи в банка. Това е доходен бизнес, но Антон признава, че е един на 20-30 хиляди пчелари, които печелят от производството на селектирани пчели-майки.
Вероятно затова и няма свободно време. В началото на сезона работи по 14 часа на ден. В един момент се чувствам като героя от Корабокрушенеца – с дълга коса, с дълга брада. Събуждам се, хапвам и отивам да работя. Връщам се и лягам, признава пчеларят. Няма намерение да остава в България и се стреми да не пуска корени тук. Утре може да съм някъде другаде, казва той.
Източник: Марица
0 Comments