Никога не съм вярвала, че ще стигнем чак до тук… Заедно сме от 15 г., имаме 2 деца – на 10 и 12.
Онази вечер, за пореден път се прибра ядосан и изрече най-тежките думи, които някога съм чувала от устата на живо същество. Бях сготвила телешко месо, защото много обича и исках да го зарадвам, а той ми се нахвърли с думите: „Виж се на какво приличаш! Толкова си надебеляла и погрозняла! Ако те бяхsilvia срещнал преди, нямаше грам внимание да ти обърна!“.
Разридах се като малко дете и се затворих в спалнята. Плаках цяла нощ, а на сутринта отидох на работа премазана от болка и обида!
Да, хубавият ми брак вече е в миналото и не знам къде отиде всичко. Някога мъжът ми ме боготвореше, обичаше ме, а аз го подкрепях във всяко едно негово начинание и често сама се грижех за децата ни, за да напредне той в кариерата. Такава беше мечтата му!
Но през последната година нещо се пречупи, той се промени. Започна да ме обижда, че съм погрозняла, че съм дебела, тъпа и нищо не разбирам.
Всеки път тези негови думи се забиват като нож в сърцето ми, а аз стоя и търпя. Надявам се, че той ще се промени и всичко ще е както преди. Опитах се да поговоря с него, да му кажа колко много ме наранява, но той още повече се ядосва и вика. А аз го обичам! Обичам го както преди, уважавам го и не си позволявам да го обидя или повиша тон… Просто не съм такава.
Ден след ден тъгата ме убива и се чудя какво да направя, как да оправя нещата. Всъщност забравих да кажа, че не съм дебела – тежа 63 кг и за моя ръст и години килограмите ми са нормални. Не знам дали съм погрозняла, според мен съм си същата. Само годините си отиват, но срещу тях всеки е безсилен.
Какво бихте направили вие, ако бяхте на мое място? Как бихте постъпили? Питам тук, защото разчитам на анонимността. Не искам да споделям с близки и приятели, защото се страхувам, че проблемът ще се задълбочи още.
Силвия
Източник: prekrasna
0 Comments